вторник, 30 декември 2014 г.

Равносметка за 2014

В края на годината дойде и време за равносметка. Равносметка на книгите, които съм прочела,

Истината е, че никога не съм чела много книги. Не съм от хората, които като се приберат от училище/лекции/работа веднага ще хванат книгата и ще се изгубят в страниците ѝ с часове. Доскоро посягах рядко към книга и рядко си купувах, а те се трупаха ли, трупаха. И в един момент открих Goodreads. Това е Facebook за книги или ако трябва да бъда по-ясна - това е социална мрежа за читатели, която позволява да добавяте, да оценявате, да давате отзиви за книги и да споделяте вашия читателски опит с други читатели в социалната мрежа.  Ето ТУК можете да получите повече информация.

В края на миналата година си поставих цели, които искам да постигна и една от тях беше да чета повече книги и тук на помощ дойде Goodreads предизвикателството за четене. Гледах да са повече от 1 на месец и си заложих като предизвикателство да прочета 20 книги. Знам, не е много, но за начинаещ като мен мисля, че е добро начало.

Благодарение на това начинание и на Goodreads предложенията от приятели, успях да открия книги, заслужаващи да бъдат прочетени няколко пъти, трайно оставащи в съзнанието.

Следвайки предговора на "Човекът в търсене на смисъл" на Виктор Франкъл, а именно:

"Общо взето, една книга си струва да бъде прочетена, препрочитана и да намери място в библиотеката ни, ако в нея има поне един пасаж, една идея със силата да промени живота на човек.", книгите, които оставиха траен отпечатък в мен през 2014 са следните:

1) Книгите на Халед Хосейни и по-скоро "Ловецът на хвърчила" и "Хиляда сияйни слънца" - повече информация можете да намерите ТУК.

2) "Човекът в търсене на смисъл" на Виктор Франкъл. Задължително четиво за всеки човек, независимо дали е разколебан за смисъла на човешкия живот или е сигурен в това, което е осъзнал за съществуването си. В предговора още е написано, че "общо взето една книга си струва да бъде прочетена, препрочитана и да намери място в библиотеката ни, ако в нея има поне един пасаж, една идея със силата да промени живота на човек." В тази книга има не една такова място. Със сигурност ще се връщам много пъти към книгата и бих я препоръчала на всеки - разглежда се смисъла на любовта, екзистенциалния вакуум, смисъла на съществуването, смисъла на страданието и много други. След описанието на живота в концентрационния лагер, в който самия виктор Франкъл е бил, той стига и до заключението на Ницше, че "онзи, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как."

3) "Родени на тичат" на Кристофър МакДугъл - Разказ за най-добрите бегачи на дълги разстояния – индианците от племето тараумара, запознаваме се с културата и философията им за живота, за красотата на разбиранията им за света. Книгата е пълна с различни изследвания, които обръщат с главата надолу цялата информация за тичането, за еволюцията и устройството на тялото ни. Невероятно мотивираща книга. След като я прочетох, изпитах огромно желание да следвам инструкциите в книгата и да приложа на практика прочетеното. Нищо чудно да ме видите в следващия маратон :)

И така резултатът в края на годината е 20/20. Не пропускайте да вземете участие в предизвикателството на Goodreads за 2015, но си поставете постижими цели. Недейте да се вманиачавате прекалено много, ако сте изостанали с една, две или повече книги от графика, а декември е вече тук. Нали четете? Това е най-важното! :)

Весело посрещане на новата година! И не забравяйте, че четящият човек е красив!


събота, 27 декември 2014 г.

Чудото на четенето

Наскоро прочетох "Невидимите кризи" на Георги Господинов и бих искала да споделя с вас следния текст. Приятното усещане ви е гарантирано и със сигурност ще се почувствате по-добре пред огледалото ! :)



Чудото на четенето
(Не само за деца)


Ако не четете този текст, той не съществува. И това е първото чудо на четенето. Всяка книга, която стои затворена в библиотеката, е като онова спящо царство от приказката. Ако отвориш книгата и зачетеш малко, царството оживява. Има някаква магия, която се получава от срещата на поглед и буква. От тази целувка между окото и написаното чудото се случва. Първото, което искам ти кажа, лично и тихо, е, че имаш да събуждаш толкова много книги от съня им. Приеми го така, между нас казано, като малък подвиг. Ти си тази, която събужда книги. Ти си този, който събужда книги. А събуждащият книги събужда светове.
Винаги е по-приятно и по-сигурно да съществуват много светове едновременно и човек да може да влиза от един в друг, както влиза от една стая в друга. Да прескача от света на реалността в този на фантазията, от българския – в чужди светове, от света на другите да се връща в своя свят, а от него да се гмурне в карнавала на изкуството. Ако те подгонят на живот и смърт в единия свят, хвърляш се веднага в другия и си спасен. Ако и там стане напечено, правиш крачка през огледало, стена или корица на книга и се озоваваш на една прекрасна малка планета, да речем, с един малък принц и роза. И това е едно от първите неща, които можем да си кажем шепнешком, както се казват важни неща. Ние не живеем само в един свят. Много хора обаче не знаят това. Или по-скоро са го забравили. На мен лично ми се струва обидно и глупаво да живея само в един свят, само на едно място и в едно време. Естествено, че искам малко да пиратствам около Острова на съкровищата, после да се включа в експедицията на Колумб, която току-що открива Америка. Сетне да отскоча в българския XIX век и да препускам с хвърковатата чета на Бенковски, да чуя как ще гръмне черешовото топче. После да включа на задна скорост и да се върна в Римската империя, да се престраша и да сляза на Колизеума, да се бия като гладиатор и ако видя, че става страшно, мечът на другия е опрял до гърлото ми, а императорът застрашително свежда палец надолу, което значи, че няма да ме пощади, мигом да река: О, извинявайте, аз съм от друга книга, от друг свят съм аз... И да тупна в чудната лятна нощ на разказа „Косачи”, да се примъкна до огъня и да слушам как сладко приказва Благолажа.
Книгите ни учат на още едно чудо, на чудото да се учудваме. Те се грижат много внимателно за това чувство. Не е случайно, дето двете думи – чудо и учудване – имат общ корен. Като спрем да се учудваме, и чудото изчезва. Преди известен брой години, е, не чак толкова много, прочетох приказките на Андерсен. Бях твърде малък, колкото малката Ида. Няколко нощи нарочно се правех на заспал, за да изненадам точно в полунощ играчките си – вече знаех, че оживяват. Светвах лампата и с крайчеца на окото си няколко пъти успявах да ги хвана как в последния момент за стотна от секундата замръзват по местата си. И сега, години по-късно, Андерсен има силата да ме утешава, да оживява света, когато помръкне, така както славеят с песента си връща към живота китайския император.
А когато открих „Малкият принц”, чудото се повтори по друг начин. Започнах да разбирам, че всичко около нас се опитва да ни каже нещо и че „най-важното е невидимо за очите ни”. Розата, която растеше в двора на баба ми, не беше обикновена роза, а живо същество, в което можеш да се влюбиш, да се тревожиш за нея, да й говориш. Ако вече сте прочели тази книга, ще го разберете. Между нас казано, това е първата книга за любовта, която прочетох. Възрастните си мислят, че на 10-12 години изобщо не можеш да се влюбиш. Пълна глупост, знам го от собствен опит, и вие го знаете. Казвам го, пак шепнешком: когато си влюбен, книгите помагат. Аха, виждам, че вече търсиш къде е „Малкият принц”. Правилно. Вие, които оставате на тази страница с мен, печелите още две тайни. Едната е, че не просто можем да прекосяваме различни светове според книгите, в които влизаме, а самите ние сме различни светове. Май не е много ясно. Добре, искам да кажа, че никога не сме едни и същи, иначе би било адски скучно, нали. И освен това се променяме според книгите, които четем. Сигурен съм, че човек, който е прочел „Серафим” на Йордан Йовков или „Щастливият принц” на Оскар Уайлд, вече е поне с една троха по-добър.
И другата тайна, нека също си остане между нас, е, че четящият човек е красив. Огледай се около себе си, винаги си личи кой чете и кой – не. Има една особена замаяност, очите на четящия стават по-различни, по-излъчващи. Направо се разхубавяваш. И другите те гледат по-различно. Хайде сега, като минаваш пред огледалото, хвърли едно око, небрежно, между другото. Как е, а?
Аз съм дотук. Чак ти завиждам, че имаш да събуждаш толкова книги и толкова светове. Давай, сега си ти. На твоите четящи очи и разлистващи пръсти се надяват всички истории.


Из Невидимите кризи,
един предговор към литература за 6 клас
Георги Господинов

понеделник, 22 декември 2014 г.

Подари книга за Коледа




И ако все още не знаете какво да подарите на близките си хора за празника, винаги можете да им подарите книга. Прочетете по този повод мислите на Георги Господинов от 2007г, които са актуални всяка година.

"Влизаме в декември. В дъното на месеца хипнотизиращо свети Коледа. Всеки момент ще се отприщи предпразничната лудост. Кротките довчера граждани ще се превърнат в бесни купувачи. Търговците вече пресмятат печалбите и търкат доволно ръце. Коледата все повече заприличва на огромен мол, на коледен базар в НДК, на претъпкани от хора "Метро", "Била"… Коледата като браншови празник на работещите в търговията. Ден на промоцията.

Затова бързам още в началото на този месец да обявя своята малка лична кампания. Тя не е под нечий патронаж и зад нея не стои никоя институция. Не е свързана с пращане на SMS-и. Всеки десети не печели лек автомобил или екскурзия за двама до турски курорт. Не е част от промоционален пакет. Нека я наречем просто "Подари книга за Коледа".

Защото подаряването на книга е хубав жест. В това има вкус и една особена естетика. Има екология на духа. Не знам как да го обясня. Не е като да подариш дезодорант или лек автомобил.

Защото книгата е много личен подарък. Защото подаряваш думи, подаряваш история. И казваш нещо през нея на този, комуто я подаряваш.

Защото книгата е бавен подарък, подарък, който трае. Не го изхарчваш, изпиваш, изпръскваш и не изхвърляш празната му опаковка. (То също е част от екологията.)

А това да подариш книга на Коледа е нещо съвсем специално. В него има стил, ретро. Защото Коледите са направени от книгите, които сме чели, от историите, които са ни разказвали. Спомням си много ясно "Малката кибритопродавачка", която получих като дете, и скришната сълза, през която я препрочитах. Как би изглеждала Коледата без тази история. Или без "Даровете на влъхвите" на О'Хенри. Или без Дикенс, в който можеш да потъваш до безкрай. Или без "Коледната история на Оги Рен" от Пол Остър.

Подарявам тази малка лична кампания на тези, които вече се чудят как да не подарят същия парфюм, шал, бижу от миналата година.

Надявам се да я прочетат и тези, които разгръщат предимно икономическите страници, управителите на банки, шефовете на фирми. Изненадайте вашите служители за Коледа, подарете им книга. Или прибавете книга към всички офис джунджурии, които ще раздадете покрай празника.

Когато едно общество е в дълга и тежка криза, то първо изхвърля онова, което му се струва излишно и ненужно. Книгите, и изобщо културата, бяха лесно припознати като излишния харч. Като нещо, което не е стока от първа необходимост. Струва ми се, че бавно започваме да осъзнаваме обратното. Книгите и културата са стока от първа необходимост за всяко нормално общество.

Вярвам, че ако повече хора си подарят книги за Коледа, това ще намали малко разомагьосването на празника. Ще редуцира общото количество кич, ще приглуши с един тон истерията. Ще разграничи празнуващия от пазаруващия човек. Защото Коледата не е промоция, а дар и чудо. А без чудеса не се живее. Особено днес, особено тук."

Можете и да не подарявате нищо. Феновете на Камен Донев ще разберат какво имам предвид. Ако ли пък не, можете да изгледате това видео :))  http://shvargalo.com/konkretno/2/2/19

Весели празници!

неделя, 21 декември 2014 г.

Задължително четиво : от Халед Хосейни

Дойде и времето за обобщителните постове. Бих искала да ви разкажа малко за автора, който ми е направил най-силно впечатление през 2014г. И това е Халед Хосейни.

За Халед Хосейни

Халед Хосейни е роден в Кабул, Афганистан през 1965 г. Баща му е бил дипломат в Министерството на външните работи на Афганистан, а майка му е преподавала фарси и история в гимназия в Кабул. През 1976 г., Министерството на външните работи премества семейство Хосейни в Париж. Семейството е готово да се върне в Кабул през 1980 г., но тогава в родината са започнали кървави комунистически преврати и нахлуването на съветската армия. На семейството е предоставено политическо убежище в САЩ и през септември 1980 се премества в Сан Хосе, Калифорния. Халед Хосейни завършва гимназия през 1984 г. и се записва в университета Санта Клара, където получава бакалавърска степен по биология през 1988 г. На следващата година той постъпва във факултета по медицина на  университета на Калифорния в Сан Диего, където получава медицинска степен през 1993 г. . Халед Хосейни е практикуващ интернист между 1996 и 2004 година.

През март 2001 г., по време на практикуване на медицина, Хосейни започва да пише първия си роман "Ловецът на хвърчила". Публикуван от Riverhead Books през 2003 г., книгата дебютира и се превръща в международен бестселър и любима класика,  продадени в най-малко седемдесет страни. През май 2007 г., вторият му роман "Хиляда сияйни слънца", дебютира под номер 1 в списъка с бестселъри на Ню Йорк Таймс, като държи това място в продължение на петнадесет седмици, а почти цяла година е в списъка на бестселърите. Заедно от двете книги са продадени повече от 10 милиона копия в САЩ и повече от 38 милиона копия по целия свят. Третият роман на Хосейни "А планините ехтяха" е публикуан на 21 май 2013 година.

Халед Хосейни става посланик на добра воля на върховният комисариат на ООН за бежанците. Работи за обезпечаване на бедстващите в Афганистан с хуманитарни помощи чрез "Фондация Халед Хосейни". Идеята на Хосейни за фондацията е вдъхновена след пътуването му чрез върховният комисариат на ООН за бежанците до Афганистан през 2007 г. Живее в Северна Калифорния с жена си Роя и двете им деца - Харис и Фарах.

За книгите

Тази година успях да прочета и трите му книги на един дъх и от този момент нататък ги препоръчвам на всички мои приятели. Не ги прочетох в хронологичен ред, а в следната последователност >> "А планините ехтяха" >> "Ловецът на хвърчила" >> "Хиляда сияйни слънца", като особено силно ми въздействаха последните две. Не мога да скрия, че на няколко пъти се просълзих. Историите се четат бързо, но са изключително тежки. Ще придобиете по-ясна представа какво се е случвало в Афганистан през 70те години на ХХ век. Това са може би най-истинските книги, които съм чела до този момент.

Моето мнение не само за "Ловецът на хвърчила", но и за "Хиляда сияйни слънца" се събира в това на Исабел Алиенде.

"Пpeкpасeн poман... Eдна oт oнeзи нeзабpавими истopии, кoитo пазим в съзнаниeтo си гoдини наpeд. В тoзи нeвepoятeн poман са вплeтeни гoлeмитe тeми на литepатуpлата и живoта: любoвта, чeстта, вината, стpаxът oт изкуплeниeтo... Toлкoва пopазитeлeн e, чe дългo вpeмe всичкo, пpoчeтeнo слeд нeгo, ми сe стpувашe слабo".
Исабeл Aлиeндe за "Ловецът на хвърчила"

Ето и някои от любимите ми цитати:


- „Когато убиеш човек, открадваш му живота — каза баба. — Открадваш на жена му правото да има съпруг, на децата открадваш баща им. Когато казваш лъжа, крадеш правото на другия да знае истината. Когато мамиш, крадеш правото на почтеност. Разбра ли?"

- „Това е бедата на хората, които казват истината. Мислят си, че и другите са като тях."

- „Децата не са книжки за оцветяване. Не можеш да ги запълниш с любимите си цветове."

- „Хасан не можеше да прочете дори и буквар, но четеше в мен като в отворена книга. Това малко ме плашеше, ала същевременно беше голяма утеха да имаш до себе си някого, който винаги знае от какво се нуждаеш."


Халед Хосейни ви пожелава весели празници!


неделя, 14 декември 2014 г.

Литературно четене : Подари време

Днес бих искала да ви разкажа за едно събитие, което се състоя на 11 декември в заведението The Cocktail Bar. Организаторите "Фондация Подари Книга" организираха литературно четене на тема "Подари време".

Малко повече за самите организатори:

Подарете Книга е инициатива започнала през 2010 г. Това са група от доброволци, които събират книги в домовете си или на работа, и в края на всеки месец ги носят в домове за сираци. Подарете Книга започва с осем книги подарени от Благовеста Пугьова на едно детенце, Мелани. Тези първи осем книги тя надписва всичките с “Важно е да се чете”, “Продължавай да четеш”, “Не спирай да четеш, моля ти се” и т.н. Тя осъзнава, че това трябва да се случва не само за едно дете, а за всички, които си нямат родители и приятели, които да им отворят очите за книгите, да им покажат как хубаво се мечтае с книгите. Веднага след това тя прави страница във фейсбук -- https://www.facebook.com/podarete.kniga и търси доброволци, които да събират книги и в другите градове. И така, доброволец след доброволец и дом след дом.

Една страхотна инициатива, за която се търсят доброволци. Ако имате желание и време, можете да подарите своето. Разглейдайте ФБ страницата и сайта на фондацията, ето ТУК.

На тазгодишното декемврийско литературно четене авторите, които бяха поканени да споделят свои произведения на тема "Подари време" бяха Калин Терзийски, Илиян Любомиров(известен с псевдонома си Августин Господинов - за когото имам и пост - ето ТУК  ), Тома Марков, Стефан Иванов, Радослав Парушев и Благовеста Пугьова, която наскоро е издала своя стихосбирка, а и междудругото е номинирана за жена на годината в категория "Общество". Стискаме ѝ палци.

Минути преди началния час заведението започна да се пълни. На входа ни посрещна една симпатична девойка от фондацията с програма и картичка, лично направена от дете в дом. Това е и неговата лична покана към теб да му подариш малко от своето време.

Аз получих картичка от Слав :)




Въвеждащите думи бяха на Калин Терзийски, който каза, че "писалите не са хора, които ще се притеснят да дарят време. Който откъсне от времето си и го даде, е един разкошен човек."

Четенето продължи със стихове на Стефан Иванов и Благовеста Пугьова, която за пръв път чете от издадената си наскоро книга "Утре в 10 на Луната"

След това вечерта продължи с Августин Господинов и неговите стихове, като може би най-силно въздействие на публиката, направи прозиведението му "Време в буркани". Можете да го прочетете - ТУК

За съжаление не можах да присъствам до самия край, но доколкото разбрах от приятели Калин Терзийски е грабнал микрофона и е продължил да чете. Непременно ще остана до края следващия път.

И в заключение: подарявайте време. Времето е може би най-ценният подарък. Бъдете със семействата си и не забравяйте да се погрижите и за хората в нужда, но не само по празници.

вторник, 9 декември 2014 г.

Оцеляване през зимата : 16 уютни кътчета за четене

В снежно време като днешното не ни остава нищо друго, освен да се сгушим под топлото одеалце с книга в ръка. Но и за да не ни омръзне това, можем да преобразим любимото ни кътче в някое от тези:

1. Обяви намеренията си с удебелни букви


2. Прегърнете цветовете, не се страхувайте


3. Използвайте пространството умно и по най-добрия начин


4. Бъдете креативни - стълбището също може да бъде използвано :)


5. Превърнете пренебрегнатия ъгъл в страна на чудесата


6. Осветлете тъмното пространство с някоя стилна лампа и удобно кресло


7. Добавете малко приказни светлини


8. Или пък много


9. Превърнете панорамния прозорец в място за мечтане :)


10. Много обърнати страници + привлекателен стол = щастие


11. Скрийте се в някое крепостно одеяло :)


12. Потопете се в някое плюшено кресло


13. Прекарайте няколко часа, сгушени под олекотената завивка


14. Не забравяйте, че и краката ви трябва да си починат на удобно


15.  Позволете на естествената светлина да озари страниците ви


16. Дръжте краката си на земята и съзнанието в облаците


И не забравяйте да споделяте :)

Източник: Buzzfeed

петък, 5 декември 2014 г.

Коледен разказ - Даровете на влъхвите - О.Хенри

Наскоро започнах да чета сборника "50 велики разказвачи" и попаднах на следния разказ от О.Хенри. Надявам се и вие да останете така запленени от него, както и аз.



Даровете на влъхвите
О.Хенри


Един долар и осемдесет и седем цента. Това беше всичко. И от тях шестдесет цента бяха в монети по един цент. Монети, икономисвани по една, по две, за които бяха водени такива пазарлъци с бакалина, със зарзаватчията и месаря, че страните пламваха от безмълвния упрек, предизвикан от подобно сметкаджийство. Дела ги преброи три пъти. Един долар и осемдесет и седем цента. А утре е Коледа.
Не й оставаше нищо друго, освен да се тръшне на охлузената кушетка и да зареве. И Дела така и направи. Което навежда на дълбокомъдрената мисъл, че животът се състои от сълзи, подсмърчания и усмивки, като подсмърчанията преобладават.
Докато стопанката на този дом премине лека-полека от първия стадий към втория, нека хвърлим поглед на самия дом. Мебелирана квартира за осем долара седмично. Не че тя просто плаче да бъде описана, но като я гледаш, може и да ти се доплаче.
Долу до входа пощенска кутия, в която никакво писмо не би могло да влезе, и бутон на звънец, от който никой смъртен не би могъл да изтръгне звук. Към всичко това картичка с надпис: „Г-н Джеймз Дилингъм Йънг“. „Дилингъм“ се беше разположило нашироко в неотдавнашния период на благосъстояние, когато собственикът на това име получаваше тридесет долара седмично. Сега, когато този доход бе намалял на двадесет долара, буквите на „Дилингъм“ бяха избледнели, сякаш не на шега си мислеха дали да не се свият в едно скромничко и непретенциозно „Д“. Но когато господин Джеймз Дилингъм Йънг се прибираше и се качваше в квартирата си, той неизменно се превръщаше в „Джим“ и попадаше в топлите прегръдки на госпожа Джеймз Дилингъм Йънг, представена ви вече под името Дела. А това е много приятно.
Дела престана да плаче и понапудри бузите си с пухчето. После застана до прозореца и се загледа омърлушена в една сива котка, която се разхождаше долу по сивата ограда на сивия двор. Утре е Коледа, а тя разполага само с един долар и осемдесет и седем цента, с които да купи подарък на Джим. Месеци наред бе икономисвала всеки цент, който можеше да се икономиса, и ето какво бе събрала. С двадесет долара на седмица не се стига далеч. Разноските се бяха оказали по-големи, отколкото бе предвидила. Все така става с тези разноски. Само долар и осемдесет и седем цента за подарък на Джим. На нейния Джим! Колко радостни часове бе прекарала, мечтаейки как ще му купи нещо хубаво. Нещо изящно, рядко и скъпоценно, нещо поне малко от малко достойно за високата чест да принадлежи на Джим.
На стеничката между прозорците имаше огледало. Не сте ли виждали такова огледало в квартира за осем долара? Много слаб и много подвижен човек може, като наблюдава в бърза последователност смяната на отражението си в надлъжните ивици, да получи доста точна представа за своята външност. Дела, която беше тъничка и слабичка, бе усвоила това изкуство.
Изведнъж тя обърна гръб на прозореца и застана пред огледалото. Очите й излъчваха блясък, но лицето й за двадесет секунди бе загубило всякакъв цвят. Тя бързо извади фуркетите от косите си и ги разпусна.
Тук трябва да кажем, че семейство Джеймз Дилингъм Йънг имаше две съкровища, с които страшно се гордееше. Едното от тях беше златният часовник на Джим, оставен от дядо му на баща му и от баща му на него. Другото съкровище бяха косите на Дела. Ако Савската царица живееше в отсрещния апартамент, Дела сигурно би сушила разпуснатите си коси на прозореца, за да затъмни всички скъпоценности и накити на нейно величество. А ако цар Соломон работеше като портиер в тази къща и държеше всичките си богатства в мазето, Джим би вадил часовника си при всяко влизане и излизане, само и само да види как онзи си скубе брадата от завист.
И тъй великолепните коси на Дела се разляха около нея вълнисти и лъскави, подобно кафяв водопад. Те се спускаха чак под коленете й и я обгръщаха като мантия. Изведнъж тя започна да ги прибира с бързи, припрени движения. После сякаш се поколеба и остана за минута неподвижна, а през това време две-три сълзи капнаха на протрития червен килим.
Старият кафяв жакет на гърба, старата кафява шапка на глава и развяла поли, с още неизсъхнал блясък в очите, тя излетя от стаята и хукна по стълбите към улицата.
Фирмата, пред която се спря, гласеше: „Мадам Софрония. Всякакви изделия от коси“. Дела се качи тичешком до горния етаж и се спря да си поеме дъх. Мадам, грамадна, прекалено бледа, студена, отвори вратата.
— Бихте ли купили косите ми? — попита Дела.
— Аз купувам коси — отвърна мадам. — Свалете си шапката да видя как изглеждат.
И отново се струйна кафявият водопад.
— Двадесет долара — отсече мадам и поповдигна с опитна ръка гъстата маса.
— Давайте ги по-бързо — каза Дела.
О, следващите два часа прелетяха на розови криле. (Извинявайте за изтърканата метафора.) Дела тичаше от магазин на магазин да търси подарък за Джим.
Най-после намери. Това нещо несъмнено бе създадено за Джим и само за Джим. Такава вещ нямаше в нито един от другите магазини, а тя ги беше преобърнала всичките. Това беше платинена верижка за джобен часовник, семпла и строга, която привличаше вниманието с истинските си качества, а не с показен блясък — каквито впрочем трябва да бъдат всички хубави вещи. Тя беше достойна дори за Часовника. Още щом я зърна, Дела разбра, че тази верижка трябва да принадлежи на Джим. Тя беше като него. Скромност и достойнство — тези качества се отнасяха с еднаква сила и за верижката, и за Джим. Взеха й двадесет и един долара и Дела забърза към къщи с осемдесет и седем цента в джоба. С такава верижка на часовника Джим би могъл без стеснение, във всякаква компания, да погледне колко е часът. Колкото и хубав да беше часовникът му, сега той често пъти го поглеждаше крадешком, защото бе окачен на стара кожена каишка.
Когато Дела се прибра в къщи, въодушевлението й отстъпи донейде място на разсъдливостта и благоразумието. Тя извади машата за къдрене, запали газта и се зае да поправи опустошенията, причинени от благородство, съчетано с любов. А това винаги е невероятно тежка задача, приятели мои, исполинска задача.
След четиридесет минути главата й се покри със ситни къдрички, с които тя удивително заприлича на палав хлапак. Дела се огледа внимателно и критично в огледалото.
„Ако Джим не ме убие още щом ме зърне, ще каже, че приличам на вариететна артистка — помисли си тя. — Но какво можех да направя, ох, какво можех да направя само с долар и осемдесет и седем цента?“
В седем часа кафето вече беше сварено, а нагретият тиган стоеше отстрани на печката в очакване на котлетите.
Джим никога не закъсняваше. Дела сви платинената верижка в ръка и седна на края на масата, че да е по-близо до вратата. След малко чу стъпките му по стълбата и пребледня, макар и само за миг. Тя имаше навика да произнася кратички молитви и при най-дребния повод и сега зашепна:
— Мили боже, направи тъй, че пак да му се видя хубава.
Вратата се отвори, Джим влезе и я затвори след себе си. Изглеждаше отслабнал и угрижен. Горкият! Не е леко на двадесет и две години да се грижиш за семейство. Имаше нужда от ново палто, а и ръкавици му трябваха.
Джим застина неподвижен до вратата — като сетер, подушил пъдпъдък. Погледът му се спря на Дела, с изражение, което тя не можа да разбере, но което я уплаши. Това не беше нито гняв, нито изненада, нито неодобрение, нито ужас — изобщо нито едно от чувствата, които можеше да се очакват. Той просто се беше втренчил в нея и от лицето му не слизаше това странно изражение.
Дела скочи от масата и се хвърли към него.
— Джим, мили — извика тя, — не ме гледай така! Отрязах си косите и ги продадох, защото Коледата щеше да ми е черна, ако не ти подарях нещо. Те пак ще пораснат. Не ми се сърдиш, нали? Просто нямах друг изход. Косата ми расте страшно бързо. Кажи ми сега „честита Коледа“, Джимч и нека прекараме весело празника. Да знаеш само какъв хубав, какъв чудесен подарък съм ти приготвила.
— Отрязала си си косите ли? — едва успя да попита Джим, сякаш, въпреки усилената мозъчна дейност, все още не можеше да възприеме този очевиден факт.
— Да, отрязах ги и ги продадох — каза Дела. — Не ме ли харесваш и така? Аз съм си същата, макар и с отрязани коси.
Джим огледа стаята, като че търсеше нещо.
— Значи, вече нямаш коси? — попита той едва ли не като смахнат.
— Безсмислено е да ги търсиш — отвърна Дела. — Казах ти вече: отрязах ги и ги продадох, толкоз. Сега е Бъдни вечер, момчето ми. Бъди мил с мен, защото заради теб направих това. Може би космите в косите ми могат да се изброят — продължи тя с нежния си глас, който изведнъж зазвуча сериозно, — но кой може да измери любовта ми към теб? Да слагам ли котлетите, Джим?
И Джим бързо се съвзе от вцепенението. Той взе Дела в прегръдките си. Нека бъдем тактични, и спрем за няколко секунди вниманието си на някой страничен предмет. Кое е по-голямо — осем долара седмично или милион годишно? И математикът, и мъдрецът ще ви дадат погрешен отговор. Влъхвите са поднесли скъпи дари, но между тези дари е липсвал един. Впрочем тези мъгляви намеци ще бъдат разяснени по-нататък.
Джим извади от джоба на палтото си някакъв пакет и го хвърли на масата.
— Не ме разбирай погрешно, Дела — каза той. — Никаква прическа и подстригване не са в състояние да намалят любовта ми към моето момиче. Но отвори този пакет и ще разбереш защо в първия момент се посбърках.
Белите подвижни пръсти разкъсаха канапа и хартията. Последна възторжено възклицание, което — уви! — чисто по женски бе сменено със сълзи и хлипания, та се наложи стопанинът на дома да пусне в ход всичките си успокоителни способности.
Защото на масата лежаха Гребените, същият онзи комплект гребени — два за отстрани и един за отзад, на които Дела толкова пъти се бе любувала пред една витрина на Бродуей. Великолепни гребени от истинска костенуркова черупка, с блестящи камъни покрая, съвсем в тон с хубавите й, но липсващи сега коси. Те струваха скъпо — тя знаеше това — и в душата си само бе мечтала и копняла за тях, без някаква надежда, че ще може да ги има. И ето, сега те бяха нейни, ала липсваха косите, които биха красили тези така желани украшения.
Все пак тя ги притисна до гърдите си и когато най-сетне намери сили да вдигне глава и да се усмихне през сълзи, каза:
— Косата ми расте толкова бързо, Джим.
Изведнъж тя скочи като попарено коте й възкликна:
— Ах, боже мой!
Джим още не беше видял своя красив подарък. Тя бързо му го поднесе на отворената си длан. Матовият скъп метал сякаш заблестя в лъчите на нейната чиста и предана душа.
— Кажи, не е ли чудесна, Джим? Обиколих целия град, докато я намеря. Сега ще можеш и по сто пъти на ден да си поглеждаш часовника. Я ми го подай. Искам да видя как ще му стои.
Но вместо да й даде часовника, Джим легна на кушетката, подложи ръце под главата си и се усмихна.
— Дела — каза той, — нека приберем някъде подаръците и ги оставим на мира известно време. Прекалено хубави са, за да ги използуваме още сега. Аз продадох часовника си, за ла мога да ти купя гребените. Е, вече е време да приготвиш котлетите.
Влъхвите, които са донесли дарове на младенеца в яслите, са били, както ви е известно, мъдри хора, удивително мъдри хора. Те са измислили обичая да се правят коледни подаръци. И понеже са били мъдри, несъмнено и техните подаръци са били мъдри — може би дори с уговорка да бъдат подменени, в случай че се повтарят. А тук аз ви разказах една съвсем незабележителна история за две глупави деца, живеещи в квартира за осем долара, които без капчица мъдрост пожертвуваха един за друг своите най-скъпи съкровища. Но нека кажем на мъдреците в наши дни, че от всички, които поднасят подаръци, тези двама са най-мъдрите. От всички, които правят и приемат подаръци, такива като тях са истински мъдрите. Винаги и навред. Те именно са влъхвите.

-КРАЙ-

четвъртък, 4 декември 2014 г.

18 изумително креативни подаръци за любители на книги

С началото на декември започваме да мислим и за подаръци за близки и роднини. Аз винаги бих се зарадвала на някоя книга. Предполагам, че и много от вас биха се зарадвали. Тази година можем да бъдем по-креативни и да подарим някакъв аксесоар към книгата или допълнение. Ето няколко идеи за любители:

1. Книгоразделител с пръстче или пръстчекнигоразделител:)


С него можете да отбележите точно до кой ред сте стигнали :)

2.  Лампичка, която можете да си закачите на очилата

За нощните птици.

3. Плаващи рафтове


4. Носни кърпички, излизащи от книга



За моментите, в които просто не можем да сдържим сълзите си.

5. Прозрачна книга


За моментите, в които държим течности или похапваме - никой не иска да си изцапа или полее книгата нали? :)

6. Приказливи книгоразделители

За хората, които имат много книги на нощното шкафче и не знаят докъде са стигнали :)

7. Книжен калъф за MacBook


8. Светеща книга

За осветляващи идеи

9. Страницодържач

За моментите, в които искаме да държим книгата с една ръка. 

10. Парфюм с аромат на книги 

Повече информация - ТУК

11. Книгоразделител с крака

За хората с чувство за хумор :)

12. Кървав книгоразделител

Феновете на сериала Декстър със сигурност ще искат един такъв :)

13. Ароматна свещ

Примамливо, но не и на картинката :D

14. Призмови очила 


За най-най-мързеливите :)

15. Моливи с цитати от книги


За мечтателите :)

16. Приказка за лека нощ


17. Обърнат рафт за книги


18. Книгопалатка


За приключенците


Кой подарък ви допадна най-много? :)

Източник: Buzzfeed.com

неделя, 30 ноември 2014 г.

Как да разнообразим горещия шоколад в студения зимен ден?

Първи ден от последния месец в годината и нова седмица. Започва равносметката. Но преди да се втурнем в равносметка на отминалата година и трескаво ходене за подаръци, нека се отпуснем и просто се насладим на момента.

Сега е време за горещ шоколад. Време е и да го разнообразим. Ето малко идеи как да го направим :) Моите фаворите са 2 и 7 :))


Източник: Boredpanda.com

сряда, 26 ноември 2014 г.

Фабрика ДЪГА - по-доброто кафе :)

Да започнем от начало. Защо точно Фабрика ДЪГА и как разбрах за съответното заведение?

Случайно попаднах на статия в Дарик за състезанието Дарик Еспресо Cup, в което 16 софийски заведения влязохва в битка за най-добро еспресо.

16-те селектирани кафе локации бяха:

+това
Soho
Costa Coffee
Ma Baker
Starbucks
Фабрика Дъга
By The Way
Dada Cultural Bar
Memento
Кафетерия Mamma Mia
One More Bar
Park Bar
Локал
Паваж
Pesto
Хлебар

Повече за самите правила на състезанието можете да прочетете ТУК.

На 3 ноември Фабрика ДЪГА спечели приза за най-добро еспресо в София.

И нали ме гложди любопитството нямаше как да не отида и да проверя със собствените си очи и вкусови рецептори. И мога да кажа, че ако живеех по-близо до ул.Веслец, всяка сутрин щях да си купувам кафе от там. По-добре да дадеш повече пари за качествено такова, отколкото за обикновено. Това е истинска наслада за сетивата. Освен на кафето, можете да се насладите и на чай, домашна лимонада, фреш, смути или на любимото ми - сок от бъз (плод и цвят). Пие се от буркан със сламка! Повече от прекрасно.



"Фабрика Дъга" има приятен интериор, като дизайнът е на архитектите от Funkt. И моля ви разгледайте страницатa им -  ще забележите, че много от любимите ви заведения са тяхно дело - http://funkt.eu/en

А в GoGuide имаше следното ревю:

"Фабрика ДЪГА се появи с мисията да ни покаже какъв всъщност е истинският вкус на кафето. Тук той е като в дебелите книги - сладко-киселинен и в никакъв случай горчив. Във Фабрика Дъга може да се опитат няколко различни бленда кафе от три различни сорта арабика, балансирани толкова добре, че вкусът е уникален. кафе Вертиго пък има вкус на тъмни червени плодове, боровинки, а ароматът е див, жив, на цветя."

Във Фабрика Дъга са винаги добре заредени с кафета от различни области на света - Колумбия, Коста Рика, Етиопия. Там могат да се опитат и екзотични вкусове - Gesha Licelo от ферма Найнти Плъс в Панама, което е може би и най-скъпото кафе в заведението. Във Фабрика ДЪГА кафето се приготвя по няколко начина - хемекс, френска преса, вакуум пот, V60, студено приготвено кафе с лед.

Не се колебайте много и отделете една от сутринте си през уикенда, а защо не и през седмицата, ако имате време, за да опитате ароматно кафе и домашни мекици! :)


сряда, 19 ноември 2014 г.

Пощенска кутия за приказки - "Не правете това вкъщи"

Може би знаете, че от Пощенска кутия за приказки организират всеки месец нещо като конкурс, в който всеки може да вземе участие. Темата се обявява във фейсбук страницата. Миналия месец темата беше "Не правете това вкъщи". Изискванията са текстовете да не са повече от 3 страници и е препоръчително да са с големина на шрифта 12. Обявява се и срок, до който можете да предадете творбите си, след което започва голямото четене. Накрая се избират автори, чиито произведения да бъдат прочетени пред широка публика от известни лица в България.

Ето това написах аз по темата "Не правете това вкъщи". Малко, но от сърце.




Не правете това вкъщи

По пътя към вкъщи Лили мачкаше бележника си в ръка. Искаше да изтрие с пръсти двойката по география. И колкото повече се напрягаше, толкова по-голяма, направо триизмерна ставаше тя. Виждаше бяла птица под формата на цифрата, която бързо се превръщаше в грозно патенце.

„Защо винаги съм грозно патенце?“ мислеше си Лили, а сълзите ѝ размазваха шестиците по български език и литература. Как щеше да съобщи на майка си новината, че не е учила достатъчно за тектонските плочи? Че вместо да напише домашното си и да научи наизуст урока, тя е изгубила времето си в прочит на любимата книга.

 Пое дълбоко въздух и позвъни на вратата. Не чака много. Майка ѝ отвори вратата, разтревожена.

„Лили, защо се забави?“

Лили подаде бележника си и погледна надолу, а сълзите ѝ се стичаха по пода.

„Марш в стаята си веднага!“

Разплакана, Лили се затича към стаята, следвайки примерно командата.

И като във военно училище, без да чака втора заповед, извади учебника си по география и започна да чете урока за тектонските плочи и следващите два. И тогава чу стъпки.
Стъпките на баща си. Чу и звуците на колана, който той бавно освобождаваше от катарамата.
Учебникът полетя към ъгъла на стаята. Нямаше нужда от оправдания, нямаше нужда от извинения и най-вече от молби. Така беше винаги, когато получеше забележка или някоя друга оценка, различна от шестица.
Обвиняваше себе си за нехайството, което беше проявила. Обвиняваше и глупавата книга. Хвана я и понечи да я разкъса, но само при мисълта за намачканата страничка, сърцето ѝ се свиваше. Предпочиташе болката от колана.

Страничка, след страничка, тя прочете учебника. Не искаше да разочарова повече майка си, а на баща си написа на лист хартия.„Татко, липсваш ми!“ и си направи поредния разделител в една от многото книги на нощното шкафче. И тази нощ нямаше да спи.


***
Новата тема е "Работно време", като можете да изпращате текстовете си до 28.11 на email: kutiazaprikaki@abv.bg. 

Нека музата да е с вас! :)


вторник, 18 ноември 2014 г.

Представяне на първия пътеводител за България на peika.bg

На 12 ноември от 19 часа в Студио 5 се проведе официалното представяне на първия пътеводител на Peika.bg „50 места, които да посетите в България през 2015 г.” (www.peika.bg/50mesta).


Студио 5 е любимо място, но е хубаво винаги да се ходи по-рано, за да могат да се запазят по-хубави и удобни места, от които да се проследи събитието. Още с влизането ни посрещна екип на Peika.bg, страхотни момичета с добро настроение и големи усмивки. 

Присъстващите имаха възможност да си купят пътеводителя на цена от 15лв (с 3лв отстъпка от продажната цена), след което и да получат автограф от усмихнатия екип на Peika.bg. 





За снимките допринася Димитър Костурков, който е дипломиран лекар по дентална медицина и в свободното си време се занимава с фотография. През неговия обектив в пътеводителя са показани едни от най-красивите места в България - от Велико Търново и Тюленово до меандрите на р.Арда и църквата в Долно Луково.

Главният редактор на пътеводителя Мария Ангелова сподели: "Сигурни сме, че ще успеем да изненадаме с нещо дори и най-запалените пътешественици. Искаме да ви покажем, че дори и на 50 километра от вас има невероятно интересни места, за чието съществуване дори не подозирате"

След официалната част имахме възможност да чуем страхотните момичета от КвартетЪТ (The Quartet), които посвириха на струнни инструменти. Можете да чуете малко от страхотната музика - ето ТУК

Колкото и да си мислиш, че познаваш България, този пътеводител доказва точно обратното. Дори не знаех, че има такива места. Вие знаехте ли, че има музей на киселото мляко в България?

Peika.bg отправя и предизвикателство към читателите си през 2015 да опознаят по-добре страната и града, в който живеем и да преоткрием вече познатите места чрез историите и хората, които свързваме с тях.

Пътеводителят може да си закупите онлайн от сайта на Peika.bg.


понеделник, 17 ноември 2014 г.

"По улиците на септември" - Красимир Щаков

Предполагам, че Красимир Щаков ви е вече познат. А ако още не се сещате, в блога имаше няколко статии за него - ТУК и ТУК

Той реши да ни зарадва с ново негово произведение - "По улиците на септември". Насладете му се :)

По улиците на септември

Красимир Щаков

Утрото ми грее в мрак през спуснатите щори. Надниква и прокарва завивката през лицето ми. Хладът на септемврийското утро ме кара да се сгуша и да не искам да стана от леглото. Приятно е. Усещам се ведър – някак лек.

Надигам се. Прозявка, разтъркани очи и вече долавям звуци от ароматната кафеварка, която заплашва всеки миг да избухне от вълнение.

Навън е прекапало нощеска. Влажно е. Тръгвам по мокри тротоари и пътеки, а песента на врабците ми действа живително. Дърветата и минувачите като че ли ми сторват път. И аз съм някак устремен напред: към новия ден; към следващата пряка; към милите срещи; към измолените прошки; към сълзите от радост или от бледа тъга; към магазинчето с любимите желирани бонбони или просто към хоризонта...

Пладне. Дори не съм погледнал циферблата. Шумът и суматохата от големия град ми го подсказват. И в същия миг дочувам звън от часовник, отброяващ дванадесетия час.

Знам, че наблизо се намира сладоледаджийница. Запътвам се. Поръчвам за изпът и продължавам разходката си. Мрачно е, хората наоколо са забързани, а аз се движа бавно (но устремено) и ближа сладолед. Галерия сменя луксозен бутик, а китно ресторантче – театър. Невероятно е, но вече стъпвам върху окапали пожълтели листа. Есен. Златна. Тъжна. Смирена. Приведена. И аз насред есента. Ново начало. Защото краят доста често е самото начало...

Извървените крачки вече са станали доста, а многоцветните картини наоколо са замаяли главата ми: изгубеност – парк, пейки, възрастни хорица, дечица с родителите си. Денят преминава неусетно -  в мисли, в движение, в игра на сетивата и въображението. 

И приключва. В сумрака на поредното прозорче в календара взимам в ръка четиво и се отдавам на съзерцание. А настъпващата нощ ми носи още по-голямо успокоение. И сънят е магия, нирвана, а образите и картините в него – блян. Красиво е.



събота, 15 ноември 2014 г.

Представяне на "Нощта е действие" - Илиян Любомиров

И малко позакъснял пост.

На 11 ноември във Vivacom Art Hall се състоя премиерата на стихосбирката "Нощта е действие" на Илиян Любомиров, познат по-скоро под псевдонима си Августин Господинов.

Това се случи точно месец след излизането на книгата на пазара. Месец, през който тя не спря да се радва на интерес и от ИК "Жанет 45" пуснаха втори и трети, още по-голям тираж, което доказва, че младите хора четат и че съвременната проза има място в ежедневието ни.

Още преди началото младият автор беше заобиколен от свои почитатели - повечето момичета, което е нормално, имайки предвид завладяващия стил на писане и заразителния чар на Илиян Любомиров. 

Божана Апостолова - издател от ИК "Жанет 45" започна въведителната част със силни думи:

"Пет години упорито издавам българска литература и за първи път  Илиян Любомиров с първата си книга събра целия младежки елит.  Успял е да ви докосне,  успял е да ви стопли, да пожелеаете да виждате този млад човек, който най-много пише за любовта все още. Аз на година издавам 30-40 поетични книги, което е много смело действие на издател, защото поезия все по-малко и п-малко се чете. Вие опровергахте това с присъствието си."

Петър Чухов, редакторът на Илиян, го определи пред публиката като млад, красив, умен и успешен и сподели, че при него любовта е следствие, а не причина. Неговата поезия е следствие от узряване и вътрешни трепети. 

Книгата е разделена на две части, като първата се заиграва с щастието и удоволствието, а втората е минорна, но като цяло се усеща нотка оптимизъм. 

Но все пак в главната роля на сцената блесна Илиян Любомиров, който с чаша в ръка и закачлив стил прочете свои стихове, като сподели някои от любопитните истории, вдъхновили написаното. 

Към края на събитието младият поет заяви:

"Аз не възприемам себе си като поет и нямам претенции да съм такъв, а и вие не сте хора, които по принцип четат поезия." 

Повечето читатели се припознават в негови текстове поради личен мотив и тъй като има свобода да пише това, което е вътре в него, за него критиката няма значение. 

Това четене не е като другите. В залата се усещаше приемственост и закачлив дух. Публиката участваше активно, задавайки пикантни въпроси и получавайки оше по-пикантни такива. И както и със стиховете си Илиян Любомиров успя с малко думи да опише повече емоции. 

След събитието авторът беше заобиколен от почитателки и почитатели. А накрая дори се наложи да дава автографи, лични послания и снимки на свещи заради непредвиденото закъснение и много желаещи. 




Повече за автора - ТУК

Ето и едно от любимите стихотворения.

и тъй като те няма
когато другите
си целуват жените
държат им палтата
вратите ръцете
аз мога единствено
да вървя с теб
във вътрешния джоб
на палтото си
и когато минаваме
покрай цветарница
да ти избирам наум
букет светли лалета
да ям черен шоколад
от твоя любимия
да скачам в локвите
пръскайки сянката ти
и да се смея на другите
които целуват жените си
но палтата им
нямат вътрешни джобове

сряда, 12 ноември 2014 г.

Защо книгите имат такава отличителна миризма?

Всеки е запознат с миризмата на стари книги, на странно опияняващия аромат, който се усеща в библиотеките. Кой не се рови с носа си в страниците на току-що закупена книга, за да вдиша свежия аромат на нова хартия и прясно мастило? При всички аромати произходът може да бъде потърсен в различни химични съставки.

Що се отнася до миризмата на нови книги, е доста трудно да се установят специфични съединения поради няколко причини. На първо място, има недостиг на научни изследвания, които са били извършени по този въпрос, тъй като не се намират в списъка с приоритетите. На второ място - изменението на химикалите, използвани за производството на книги. Различни химикали биват използвани в различни книги.

По-голямата част от "миризмата на нови книги" може да се дължи на три основни източника: самата хартия (и химикалите, използвани при производството ѝ), мастилата, използвани за отпечатване на книгата, както и лепила, използвани в книгата.

Производството на хартия изисква използването на химикали на няколко етапа. Големи количества хартия са направени от дървесна маса (макар че може да се направи от памук и текстил) - химикали, като натриев хидроксид ("сода каустик"), могат да бъдат добавени за повишаване на рН и да доведе до набъбване на влакната. След това влакната се избелват с редица други химикали, включително водороден пероксид; След това се смесват с големи количества вода. Тази вода съдържа добавки за модифициране на свойствата на хартията - например, AKD (алкил кетен димер) често се използва като "слепване" за подобряване на водоустойчивостта на хартията.

Разликите в хартията, лепилата и мастилата повлиява по един или друг начин на миризмата на нова книга, така че не всички нови книги миришат по един и същи начин.

Ароматът, който е претърпял повече изследвания, е този на стари книги.

Като цяло, химическото разрушаване на съединенията в хартията води до производството на миризма на стари книги. Освен всички други химикали, книгите съдържат целулоза и по-малки количества лигнин. И двете се добиват от дърветата, от които се прави и хартията; по-фините документи съдържат по-малко лигнин, отколкото например вестникарска хартия. В дървета лигнинът помага за обвързване на целулозните влакна заедно. Той също така води до пожълтяването на хартия с времето, тъй като окислителните реакции причиняват разбиването на целулозата.

Старата миризма на книги се получава от тази химична деградация. Съвременните, висококачествени документи са подложени на химическа обработка за отстраняване на лигнина, но разбивката на целулоза във вестника все още се случва (макар и с много по-ниска скорост), което се дължи на оксидите в средата около нас. Тези реакции, посочени общо като "киселинна хидролиза", произвеждат широка гама от летливи органични съединения, много от които биха могли да допринесат за миризмата на стари книги.

Така че, в заключение, както и с много аромати, не може да бъде посочено едно конкретно съединение или серия от съединения, и категорично да се заяви, че това е причината за миризмата. Въпреки това, могат да бъдат идентифицирани потенциални участници, особено при старите книги.

В същото време, ако не можете да се наситите на миризмата на новите книги, може да ви бъде интересно да научите, че е разработен аромат, който има мирис на нови книга. Ето ТУКможете да получите повече информация за парфюма.



Източник: Businessinsider.com