Пощенска кутия за приказки - "Не правете това вкъщи"

Може би знаете, че от Пощенска кутия за приказки организират всеки месец нещо като конкурс, в който всеки може да вземе участие. Темата се обявява във фейсбук страницата. Миналия месец темата беше "Не правете това вкъщи". Изискванията са текстовете да не са повече от 3 страници и е препоръчително да са с големина на шрифта 12. Обявява се и срок, до който можете да предадете творбите си, след което започва голямото четене. Накрая се избират автори, чиито произведения да бъдат прочетени пред широка публика от известни лица в България.

Ето това написах аз по темата "Не правете това вкъщи". Малко, но от сърце.

Не правете това вкъщи

По пътя към вкъщи Лили мачкаше бележника си в ръка. Искаше да изтрие с пръсти двойката по география. И колкото повече се напрягаше, толкова по-голяма, направо триизмерна ставаше тя. Виждаше бяла птица под формата на цифрата, която бързо се превръщаше в грозно патенце.

„Защо винаги съм грозно патенце?“ мислеше си Лили, а сълзите ѝ размазваха шестиците по български език и литература. Как щеше да съобщи на майка си новината, че не е учила достатъчно за тектонските плочи? Че вместо да напише домашното си и да научи наизуст урока, тя е изгубила времето си в прочит на любимата книга.

 Пое дълбоко въздух и позвъни на вратата. Не чака много. Майка ѝ отвори вратата, разтревожена.

„Лили, защо се забави?“

Лили подаде бележника си и погледна надолу, а сълзите ѝ се стичаха по пода.

„Марш в стаята си веднага!“

Разплакана, Лили се затича към стаята, следвайки примерно командата.

И като във военно училище, без да чака втора заповед, извади учебника си по география и започна да чете урока за тектонските плочи и следващите два. И тогава чу стъпки.
Стъпките на баща си. Чу и звуците на колана, който той бавно освобождаваше от катарамата.
Учебникът полетя към ъгъла на стаята. Нямаше нужда от оправдания, нямаше нужда от извинения и най-вече от молби. Така беше винаги, когато получеше забележка или някоя друга оценка, различна от шестица.
Обвиняваше себе си за нехайството, което беше проявила. Обвиняваше и глупавата книга. Хвана я и понечи да я разкъса, но само при мисълта за намачканата страничка, сърцето ѝ се свиваше. Предпочиташе болката от колана.

Страничка, след страничка, тя прочете учебника. Не искаше да разочарова повече майка си, а на баща си написа на лист хартия.„Татко, липсваш ми!“ и си направи поредния разделител в една от многото книги на нощното шкафче. И тази нощ нямаше да спи.

***

Новата тема е "Работно време", като можете да изпращате текстовете си до 28.11 на email: kutiazaprikaki@abv.bg. 

Нека музата да е с вас! :)