неделя, 22 март 2015 г.

Странното ръкописно писане на известни автори

Преди време попаднах на много интересна статия, в която бяха показани ръкописните текстове на известни автори и някои от тях са просто изключително странни.

Ето тези, които ми направиха силно впечатление:

Джордж Оруел

Via bitrebels.com
ГЛАВНИ БУКВИ ЗА ПОДЧЕРТАВАНЕ.

Хоре Луис Борхес


Via nsmbl.com

Човек или машина?

Франсис Скот Фицджералд


Via theatlantic.com

Ръкописна страница от "Великият Гетсби".

Дж. К. Роулинг


Via flavorwire.com

Сюжетът на Хари Потър прилича малко на страница от тетрадка на осмокласник, но изглежда страхотно!

Джон Стайнбек


Via theatlantic.com

Някой трябва да направи такъв шрифт в Word. Изглежда невероятно!

Емили Дикинсън


Via therumpus.net

Джейн Остин


Via theguardian.com

Уолт Уитман


Via exhibits.lib.byu.edu

Може би най-красивият за мен почерк до тук. И може би най-красиво изписаните "W".


събота, 7 март 2015 г.

Парфюмът: Историята на един убиец

В студено време като днешното използвах времето да допрочета книгата - "Парфюмът:
историята на един убиец" от Патрик Зюскинд.

Преди време си бях пуснала и филма, но както често ми се случва, заспах и не го догледах, но честно казано и не съжалявам, защото книгата ми достави по-голямо удоволствие от очакваното.

Тя е различна от това, което сме свикнали да четем. Проследява се историята на момче сираче, което е родено без собствен мирис, но с изключително изтънчено обоняние. Историята се проточва на моменти с подробни описания на местата, през които е преминал Жан-Батист Грьонуй, но целта оправдава средствата. В крайна сметка книгата е обяснение в любов към красотата, елегантността и силата на обонянието,  на това наистина недооценено сетиво. Зюскинд напомня на читателя за това колко мощно може да бъде то. Неговите толкова ярки описания на миризмите почти изникват пред нас и почти можем да усетим това, което усеща и главният герой.

Грьонуй е отвратителен, порочен и гнусен характер и авторът не пропуска възможност да напомни на читателя за това в различни интервали от историята. Все пак, въпреки неговите действия и начинът, по който е описан, Зюскинд хитро казва едно, а показва друго, представящ Грьонуй като безспорния герой на историята, като позволява на читателя да му стане привърженик, дори да пожелае да успее в ужасяващите си действия.

Момчето сираче работи усилено и стреми да изпълни целта си, като се превръща в един от най-добрите в областта си. И след всички тези усилия, когато най-накрая осъществява мечтата си, той е с разбито сърце, открива, че не това си е представял. Нещо, което много хора могат да свържат със себе си.

Това е една различна история с неочакван край. Или ще я намразите, или ще я заобичате.

Ето и един от пасажите, който ми направи най-голямо впечатление:

"След година-две обаче този мирис щеше да узрее и щеше да придобие такава мощ, че никой - било то мъж, или жена - нямаше да му устоява. И щеше да ги покорява, да ги обезоръжава, щяха да се чувстват безпомощни пред обаянието на това девойче, но нямаше да знаят защо. И защото са глупави, защото използват носовете си само за пъхтене, защото смятат, че с очите си могат да различават всичко без изключение, щяха да решат, че то притежава красота, грация и чар. В своята ограниченост щяха да величаят правилните ѝ черти, стройната ѝ снага, безупречния бюст. А очите ѝ - щяха да разправят те - били като смарагди, зъбите ѝ - като перли, ръцете и нозете ѝ - като албастър и какви ли не още идиотски сравнения. И щяха да я провъзгласят за царица на празника на жасмина, и щяха да я рисуват скудоумни портретисти, щяха да зяпат портрета ѝ и да казват, че е най-красивата жена на Франция... А младежите по цели нощи щяха да стенат под прозорците ѝ с мандолина в ръка, шишкави богати старчоци щяха да се влачат на колене пред баща ѝ, за да просят ръката ѝ - а жени на всякаква възраст щяха да въздишат при вида ѝ и да мечтаят в сънищата си поне ден да изглеждат така съблазнителни като нея. И всички те нямаше да знаят, че са попаднали във властта не на нейната външност, не на мнимата ѝ, безупречната ѝ външна красота, а единствено на несравнимото ѝ прелестно ухание. Само той щеше да го знае - той, Грьонуй, единствено той. Та той го знаеше отсега."

понеделник, 2 март 2015 г.

Честит рожден ден, Краси!

Днес, нашият приятел Красимир Щаков има рожден ден. Младият поет, автор на стихосбирката "Изгубеност" навършва днес 28 години.

Пожелаваме му здраве, вдъхновение и да продължава да изразява себе си чрез изкуството! Пожелаваме му също така и много творчески и лични успехи!

Ето и една от любимите ми лирически миниатюри:

"Изгубеност протяга в мен широки длани,
за да намери пак мечтите.
Увлича мислите - валят копнежи
и стават на погинали стремежи"


Повече за него можете да откриете тук: http://bookmeetscoffee.blogspot.com/2014/09/my-coffee-krasimir-shtakov.html и тук http://bookmeetscoffee.blogspot.com/2014/08/blog-post_22.html