сряда, 29 октомври 2014 г.

Да намерим време за четене

Хората често казват, че нямат достатъчно време да четат книги. Четенето е активност, която понякога отнема повече време особено за тези, които работят на пълен работен ден, грижат се за деца и имат активен социален живот. Но любителите на книги винаги могат да намерят време.

Ето и няколко да станете по-ефективни в четенето.

1) Четете преди лягане. Всяка вечер. Екраните са вредни за очите, а самият ритуал да лежиш в леглото, докато очите ти летят през страниците, е много успокояващ. Аз ако не съм прекалено уморена, чета около 30-45 минути вечер преди лягане.

2) Четете по време на пътуването до работното място. Ако шофирате или ходите пеша до работа, аудиокнигите са невероятна възможност да наваксате с четенето. Ако пътувате в обществен транспорт, носете със себе си книга или електронен четец.

3) Четете по време на обедната си почивка. За да се разсеете от шумотевицата на работното си място, изберете някое тихо местенце, където да се насладите на вкусен обяд и на главата от книгата, за която не ви е останало време предната вечер преди лягане.

4) В дните, в които не трябва да ставате много рано, помързелувайте още в леглото с книга в ръка.

5) Починете си от телевизията. Да, понякога ни се иска да си пуснем любимия сериал и просто да изключим мозъците си за момент. Но ако вършите много дейности, докато гледате телевизия, трябва да се замислете. Когато четете, се отпускате и се въвличате само в книгата и това не ви дава възможност да извършвате други дейности. Това може би е истинската почивка за мозъка.



6) Станете социални с книгите. Присъединете се към някой литературен клуб или социална мрежа като Goodreads. Попитайте приятелите си какво са чели последно. Когато чуете за нещо ново от приятел или познат,можете ведната да го добавите в листата си "За четене", което ще ви накара да четете и повече.

Може да изглежда, че тези активности, изискват голяма ангажираност, но всъщност когато превърнете четенето в навик, те ще станат част от вас.

Продължавайте да четете!

Stay calm and keep reading!

вторник, 28 октомври 2014 г.

Великобритания публикува повече книги на глава от населението от всяка друга страна

Издателите във Великобритания публикуват повече от 20 нови заглавия на всеки час в през цялата 2014 г., което означава, че страната публикува повече книги на глава от населението, отколкото където и да е другаде по света.

Според нов доклад на Международната асоциация на издателите (IPA), великобританските издатели са пуснали в печат 184 000 нови и реализирали се заглавия през 2013 г. Това се равнява на 2 875 заглавия на един милион жители.

Данните са изготвени от комбинация от цифри, предоставени от националните асоциации на издателите, националните библиотеки и националните ISBN агенции и изключва самостоятелно публикувани заглавия.

Водещият литературен агент Джони Гелър от агенцията  Къртис Браун описва данните като "или знак за културна жизненост или самоубийство в публикуването".  Според него е пълна лудост да се публикуват толкова много книги, когато средният човек чете между една и пет книги годишно.



Независимият издател Джейми Бинг също е засегнат от статистиката. "Мисля, че публикуваме твърде много книги. Това оказва отрицателно въздействие върху това колко добре публикуваме книги като индустрия. Много е трудно една книга да се публикува успешно. По-малко е толкова често много много повече ", заяви Бинг.

Но Роланд Филипс, управляващ директор на John Murray, е с положителна нагаса за цифрите. "За жизнеността на културата, книгите са от съществено значение и издателите трбва повече да вярват, че гласовете са заслужили да бъдат изслушани, дори ако не всички тези гласове да бъдат чути от потребителите", заяви Филипс.

В абсолютно изражение, Великобритания е третият водещ издател в света и първият в Европа,(за справка Китай 444 000, САЩ 304 912, Великобритания 184 000 заглавия). (В малка Исландия, която не е била включена около 1000 нови заглавия се публикуват всяка година на език, говорен от само 320 000 души.) Сдружение на издателите във Великобритания посочи, че Великобритания "също се радва на най-доброто представяне в глобален мащаб на износ в света с приходи от износ през 2013 г. над € 1,5 млрд, в сравнение с € 1 милиард за САЩ и € 331м за Испания ".

Ричард Молет, главен изпълнителен директор на Асоциацията на издателите, описва представянето на Великобритания като "водещ световно изпълнение", добавяйки, че "английският език, британската креативност, иновациите и историческа сила при публикуването са изиграли важна роля".

понеделник, 27 октомври 2014 г.

Есен и кафе - перфектна комбинация

Макар и времето да е по-студено, все още мечтая за слънчева есен. Богатството на цветовете и прокрадващата се светлина през дърветата. Японците дори си имат дума за това - komorebi. Нека помечтаем заедно за топла есен, в най-добрия случай може да се порадваме на няколко дни слънчева есен преди зимата.

Живо блаженство - цветна еуфория

New Brunswick Tourism / Via (CC BY-SA 2.0) / Flickr: tourismnewbrunswick

А кафето - по-съвършено от всякога

Susanne Nilsson / Via (CC BY-SA 2.0) / Flickr: infomastern

Есента е просто най-приказно време в годината.




Перфектно време за следобеди, изпълнени с уют, ароматни свещи и близостта на любимия.

Iryna Yeroshko / Via (CC BY-SA 2.0) / Flickr: mandarina94

.... и да не забравяме хубава книга и чаша кафе.


Има и толкова прекрасни десерти, които да опитаме в любимата си сладкарница, докато гледаме капките дъжд, състезаващи се по прозорците.

 Via through-the-thorns-to-the-stars.tumblr.com
Alpha / Via (CC BY-SA 2.0) / Flickr: avlxyz

И естествено любимия пуловер - sweater weather

Maria Morri / Via (CC BY-SA 2.0) / Flickr: idhren

И не на последно място - есенните залези

k4dordy / Via (CC BY-SA 2.0) / Flickr: 8593364@N06

Споделете ги с приятели.

А сега е време за чай. :)


неделя, 26 октомври 2014 г.

Една нощ в книжарница

Миналата седмица социалната мрежа Twitter гръмна с новината за американски турист, който остава заключен за една нощ в книжарница на Waterstones в Лондон.

"Затворникът" Дейвид Уилис публикува и снимка с обяснение, че е бил на горния етаж за 15 минути и когато се върнал обратно, лампите били загасени и вратите заключени. 

Вместо спасение или отговор от веригата Waterstones, публикацията бързо набира популярност и предизвиква вълна от завист от книголюбителите по цял свят.


След като Уилис бива "освободен", книжарницата се възползва от натрупаната популярност и предлага възможността на 10 късметлии да бъдат заключени в книжарницата по тяхно желание, като за тяхно удобство служителите са осигурили матраци, закуски и други лакомства. 

Waterstones подбираха желаещите в партньорство с платформата за отдаване на жилища под наем Aribnb, като повече за конкурса можете да прочетете тук.

Източник: Buzzfeed.com

сряда, 22 октомври 2014 г.

Литературно четене "Без субтиТРИ"

След известно отсъствие пак се завръщаме с малко закъснение към едно отминало събитие, състояло се на 15 октомври в Студио 5.

Събитието е част от кампанията на MoveBG „Лятна ваканция: Прочети лятото!”, чиято цел бе да популяризира съвременната българска литература и общочовешките ценности, които откриваме в нея и които ни обединяват.

В периода 11 юли – 15 септември 2014г. читатели имаха възможността да споделят на сайта  вдъхновяващи цитати, които олицетворяват една от седемте ценности на MoveBG: любов, свобода, развитие,отговорност, справедливост, прозрачност, общо действие, за което беше публикуван отделен пост във фейсбук.

Въпреки липсата на достатъчно места, отидохме с приятелки на литературното четене, което се проведе преди една седмица, където се насладихме на четенията на Георги Господинов, Ваня Щерева и Александър Шпатов.

На няколко пъти бях попадала на името на Александър Шпатов, но не ми е правило достатъчно впечатление, докато не отидох в Студио 5. Авторът "нашумя" напоследък с #НаЖивоОтСофия. Това е сборник с 20 кратки разказа, представящи столичната действителност, такава, каквато всички познаваме, но много рядко се замисляме за нея.

И да се върнем на темата. За съжаление закъсняхме за началото на четенето на Ваня Щерева и все пак ето част от прочетеното, за да добиете и по-ясна представа. В думите ѝ аз лично успях да открия много от ценностите на MoveBG - и любов, и развитие, и справедливост и прозрачност. Някои от тях могат да бъдат открити и в следните редове:

"Заради мечтата мълчах, търпях, заради мечтата. Играли са си момичетата на власт. С кого, с кого? И избрали най-смотаната от квартала. Манифестирала съм без лента отличник. Това е дъното. Имала съм 5 по физическо, щото тромава съм била, а другите имаха шестици. Следила съм актьор от варненския театър до служебния вход. Такъв хубав с брада, с още по-хубава жена. Явявала съм се в дома му с цветя и ми е отваряла жена му. Блатото на дъното." 

Следващият по ред беше Александър Шпатов, който прочете част от разказ от списък с нещата в София, които човек трябва да направи, да изживее, за да може да каже, че по някакъв начин е изживял града.

Четенето завърши Георги Господинов, който сподели с публиката втория епиграф от романа:
„Апокалипсисът е възможен и в една отделно взета страна.“

И продължи с кратък откъс за биволското лайно от "Физика на тъгата" и списък с неща, които не стават за колекции.

"Сирена - вмирисват се
ябълки - спаружват се, гният
облаци - агрегатно променливи
сладко от дюли - хваща коричка от мухъл
любовници - стареят, спаружват се (вж. ябълки)
деца - порастват
снежни човеци - топят се
попови лъжички и буби - телесно непостоянни"

Авторът е на мнение, че нетрайните неща са ценни. Всичко онова, което ще умре и ще изчезне, е ценно.

След четенето започна дискусия за ценностите с тримата автори и представител на четящите, който е и приятел на организацията MoveBG - Николай Драгов.

На въпроса "Къде е отражението на действителността в литературата и къде са ценностите в нея" авторът на "Физика на тъгата" използва Стендаловия отговор, че литературата или романът е огледало на света и то отразява всичко, което виждаме.

"Аз бих казал точно обратното или поне огледалото е счупено и това, което виждаме са много фасетки, много светове в един роман. Литературата е строшеното огледало, в което всеки би могъл да види своя си собствен свят, отделен свят. Няма един свят като цяло. "

Според Ваня Щерева българската литература отговаря на нашата действителност, а с чуждите книги оставаме с представа за Ню Йорк и други градове.

Важното нещо е гледната точка на българския автор. Важни са гледните точки. Във всички книги са важни ценностите. Универсалните ценности. Универсалните ценности са нещото, което свърза литературата. Ваня пише за любовта, но най-вече за свободата и избора. Неин бъдещ проект е роман за момиче, осиновено от гей двойка. Ще разгледа проблемите, свързани с обществото, белезите върху психиката и правото на избор.

Георги Господинов пише за тъгата. При превода на "Физика на тъгата" на италиански е имал проблем с превода на думата "тъга" на италиански.  "Fisica della malinconia" или меланхолия. Има разлика между тъга и меланхолия. Меланхолията е по-общо чувство, докато тръгата е конкретна и тук въпросът, който можем да си зададем е, дали българската тъга е преводима.

На същия въпрос, Александър Шпатов сподели, че при разказите е по-трудно да стигнеш до изкристализирани ценности. Историята е важна и водеща.

Светлозар Желев, главният редактор на "Гранта" насочи дискусията и към представителя на читателите Николай Драгов, като го попита за какво би искал да чете?

"Обективно имаме доста предпоставки бъклгарските автори да бъдат много разнообразни – било за градската среда, за драмата на човека. Българската литература има възход през последните години, което е изключително важно и полезно. 
За какво бих искал да чета?За идентичността и смятам, че единият от най-важните начини да осъзнаем себе си като хора, като българи става чрез литературата, чрез езика, защото той е един от най-важните фундаменти на идентичността."

Кое смятате, че възпитава най-много ценностите и разбиранията за живота у младите?

ВЩ: Свободата. Родителите са много важни при това предаване. 
ГГ: Когато говорим за ценности, имаме един проблем и това е, че те звучат много абстрактно. Какво е свобода? Какво е справедливост? Трябва да видим как малко по-конкретно да се предаде нещо такова. Аз вярвам в това, колко е важно да отказваме. Това е път към ценност, път към свобода и към други неща.
АШ: Зависи от нас самите. Трябва да подхождаш с доверие към другия, който стои срещу теб. Литературата ни учи на емпатия. Като четеш книгата на някого друг, ти съпреживяваш неговата история по някакъв начин, което те кара да се отвориш към света. Доверието се възпитава през литература, защото тя е инструмент, с който можеш да съпреживяваш други емоции. 
Светлозар Желев обобщава:
Приобщаването на младите към ценностите е дело – лично и общо. Всеки от нас трябва да го прави, заедно трябва да го осъществим, защото можем да постигнем много. 

Какво бихте искали да промените в България?
ВЩ: Културата. Бих променила цялата система в киното. Появяват се хубави филми, но има много порочни кръгчета при субсидирането. Бих уволнила всички. Бих вляла малко мозък на хората, за да гласуват както трябва. 
АШ: Изпитите по литература. Целият начин,по който се преподава и изпитва по литература. Четенето е свобода, а начинът на преподаване е автократичен. Бих включил съсвсем различни произведения в програмата. Константин Павлов.Станислав Статиев. Виктор Пасков. Йордан Радичков. Георги Марков. Аз бих ги учил тях, преди да уча останалите. 
Задавали са ми въпрос какво би направил, ако си кмет на София – ще направя повече фонтатни и чешмички с минерална вода.
НД: хората осъзнато да започнат да бягат от насаждания статут на жертва в обществото,чрез медии най-вече. Литературата може да помогне в това отношение. Защото непрестанното внушаване, че ние сме жертви, че някой ни е виновен, че не можем да вдигнем глава, това е свързанно със свободата като ценност. 
ГГ: Български вестник, който да прилича на Guardian. В събота да излиза вместо с водеща новина с есе- сериозно есе – политическо или икономическо или стихотворение на цяла страница. 

Дискусията приключи с думите на Светлозар Желев, с които и завършва моето обобщение за това прекрасно събитие.

"Нека всеки един от нас се опита да си представи тези две неща, които иска да направи и да се опита да ги случва. 
Мечтата, за която да живеем, за нещата, за които да се борим и за които си струва да се борим. За хората, които обичаме. За нещата, които харесваме. За ценностите и принципите, които имаме. Това са важните неща, които трябва обаче не само да изтъкваме литературно в нашите постове във фейсбук, а да ги преследваме всеки ден и да даваме всичко от себе си, да преследваме мечтите си и да защитаваме ценностите и принципите си. Това е хигиената на духа."

Ето и малко снимки от събитието. 










вторник, 14 октомври 2014 г.

Столове за любителите на книги

Нищо не е толкова добро, като един удобен стол за четене, на който може да се загубите в някоя книга и да стоите там с часове. Най-практични са столовете, които ни позволяват да скрием всички книги, до които искаме да имаме досег.

Ето и подбрана колекция:

Стол на  Nobody&co. Снимка от  The Style Files.



 Стол на Pucci de Rossi. Снимка от The Style Files.


Дизайн на  He Mu и Zhang Qian. Снимка от  freshome.

Друга опция е по-скоро естетична, отколкото практична. Някои столове са покрити с думи или самите те наподобяват корици на любими книги. Но може би за мен най-оригиналната идея, която залага на естетиката са столовете, които са изцяло направени от книги, като снимката по-долу:


Подобна идея може да се види и в нощния клуб "Once Upon a Time Biblioteka" в София. На входа е поставена пейка, направена цялата от книги. 




Кой стол ви допада най-много? :)

понеделник, 13 октомври 2014 г.

Работните задължения на известни писатели

Всеки трябва да започне от някъде и да си плаща наема. Така е и при изявените личности в литературата.  Ето ги и едни от първите работни места, които са заемали някои от тях.

Агата Кристи
Помощник-аптекар

Когато Великобритания обявява война на Германия през 1914 г., Агата Кристи бързо се присъединява доброволно в помощ на отряда, където прекарва следващите четири години в грижа за ранени войници във военна болница в Торки, Девън. След две години на неплатен труд през 1917 г. Агата бива квалифицирана и започва да получава годишна заплата от 16 паунда до края на войната.

Фьодор Достоевски 
инженер 

Против волята му родителите на Фьодор Достоевски записват него и брат му във военния институт по инженерство в Санкт Петербург през 1838 г., когато той е бил само на 15 години. Достоевски ненавижда военното си образование и неговите интереси в литературата, класиката, религията и изкуството го правят аутсайдер сред своите съученици. И двамата му родители са починали по време на пребиваването му в института, и въпреки че е страдал от все по-влошаваща се форма на епилепсия, Достоевски завършва и започва работа като инженер. Той поддържа интереса си в областта на изкуството като превежда френска литература в свободното си време, публикува ранен руски превод на Балзак през 1843 г., последван от първия си роман, Poor Folk, през 1846 година.

Франц Кафка 
Правен чиновник

Франц Кафка се дипломира като доктор по право през 1906 г. След задължителна година на неплатена работа като правен чиновник, през ноември 1907 г. се присъединява към местна застрахователна фирма в Прага, но напуска след девет месеца, тъй като от дългата осемчасова смяна не му оставало време да пише. След това се присъединява към индустриален институт като оценител, а през 1911 г. е съосновател на една фабрика за азбест. Кафка презира дневните си работни задължения, но въпреки това е бил превъзходен служител и е повишаван няколко пъти.

Джак Керуак 
Мияч на чинии

Резюмето на  Джак Керуак включва работни длъжности като берач на памук, мияч на чинии, нощен пазач (както е посочено в On The Road (1957), работник на бензиностанция, моряк и др.


Джон Стайнбек 
Екскурзовод 

Джон Стайнбек е работил като екскурзовод и пазач в развъдник за риба в Lake Tahoe, когато се запознава с първата си жена Carol Henning през 1928 г. Двойката започва производствена дейност на манекени от гипс. Бизнесът се проваля, но родителите на Стайнбек го подкрепят финансово, докато той се опитва да се утвърди като писател.





Кърт Вонегът 
Търговец на автомобили 

След натоварена служба по време на  Втората световна, по време на която той е бил заловен и хвърлен в затвора в подземен склад за месо и е оцелял след бомбардировката над Дрезден през 1945 г. - Кърт Вонегът е работил като журналист в списание "Sports Illustrated". Когато го помолили да напише статия за състезателен кон, който прескочил ограда и се опитал да избяга, той написал "Конят прескочил шибаната ограда" на парче хартия и излезал. След това той започва работа в PR отдела на General Electric в Ню Йорк, но напуска и през 1951 г. публикува първия си роман - Piano Player (1952). Въпреки своята процъфтяваща писателска кариера през следващите години Вонегът е заемал много работни длъжности, включително рекламен агент и през 1957 г. отваря автокъща на Saab в Масачузетс.

Източник: Huffingtonpost.com

неделя, 12 октомври 2014 г.

10 неща, които се случват, когато сте завладяни от хубава книга

1. Денят се превръща в нощ, а нощта в ден, а на теб не ти пука.


2. На следващия ден си изтощен, но не се отказваш.



3. Закъсняваш за работа, защото си нарушил сутрешната си рутина.



4. Пропускаш спирката си, защото тази част от книгата става прекалено добра!



5. Но не можеш да я оставиш. Книгата се е превърнала в част от теб.



6. Приятелите ти се притесняват за теб. Игнорираш ги.

7. Домакинската работа не е приоритет.



8. И видими признаци на зависимостта ти започват да си личат.



9. Но нищо не може да ти повлияе. Довършването на книгата се превръща в работа на пълно работно време.



10. И близките ти трябва да те разберат.



Снимки: Nathan W. Pyle/ via Buzzfeed.com

понеделник, 6 октомври 2014 г.

TED: Как книгите могат да отворят съзнанието

Често си пускам някое видео от TED и попаднах на едно много интересно видео на Лиза Бу.

Когато напуска Китай, за да отиде в САЩ по пътя към сбъдването на мечтата си , Лиза Бу установява, че може да намери истината и смисъла на живота си в книгите. Това е един завладяващ поглед към междукултурното и сравнително четене.

Детската ѝ мечта не се сбъдва, но за сметка на това разширява съзнанието си и намира пътя към себе си чрез книгите.

В държава и култура, непозната за нея, тя започва да възприема различни гледни точки чрез сравнителното четене. В академичните среди тази тематика не е нещо ново. Тя дава възможност на учещите се да вникнат дълбоко в даден проблем и да го разгледат от няколко перспективи. Щом сравнителното четене може да се приложи в академична среда, може да се използва и в ежедневието. Лиза започва да чете книги, покриващи едно и също събитие, еднакви истории в различни жанрове и др. Тя насърчава хората, които знаят чужд език да прочетат любимите си книги на различни езици. Така можеш да откриеш странни и понякога забавни преводи.

И накрая тя споделя:

"Books have given me a magic portal to connect with people of the past and the present. I know i shall never feel lonely or powerless again. Having our dreams shattered really is nothing compared to what many others have suffered. I have come to believe that coming true is not the only purpose of a dream. Its most important purpose is to get us in touch where dreams come from, where passion comes from, where happiness comes from. Even shattered dreams can do that for you. ...May books be always with you."

Ето и цялото видео: