За Халед Хосейни
Халед Хосейни е роден в Кабул, Афганистан през 1965 г. Баща му е бил дипломат в Министерството на външните работи на Афганистан, а майка му е преподавала фарси и история в гимназия в Кабул. През 1976 г., Министерството на външните работи премества семейство Хосейни в Париж. Семейството е готово да се върне в Кабул през 1980 г., но тогава в родината са започнали кървави комунистически преврати и нахлуването на съветската армия. На семейството е предоставено политическо убежище в САЩ и през септември 1980 се премества в Сан Хосе, Калифорния. Халед Хосейни завършва гимназия през 1984 г. и се записва в университета Санта Клара, където получава бакалавърска степен по биология през 1988 г. На следващата година той постъпва във факултета по медицина на университета на Калифорния в Сан Диего, където получава медицинска степен през 1993 г. . Халед Хосейни е практикуващ интернист между 1996 и 2004 година.
През март 2001 г., по време на практикуване на медицина, Хосейни започва да пише първия си роман "Ловецът на хвърчила". Публикуван от Riverhead Books през 2003 г., книгата дебютира и се превръща в международен бестселър и любима класика, продадени в най-малко седемдесет страни. През май 2007 г., вторият му роман "Хиляда сияйни слънца", дебютира под номер 1 в списъка с бестселъри на Ню Йорк Таймс, като държи това място в продължение на петнадесет седмици, а почти цяла година е в списъка на бестселърите. Заедно от двете книги са продадени повече от 10 милиона копия в САЩ и повече от 38 милиона копия по целия свят. Третият роман на Хосейни "А планините ехтяха" е публикуан на 21 май 2013 година.
Халед Хосейни става посланик на добра воля на върховният комисариат на ООН за бежанците. Работи за обезпечаване на бедстващите в Афганистан с хуманитарни помощи чрез "Фондация Халед Хосейни". Идеята на Хосейни за фондацията е вдъхновена след пътуването му чрез върховният комисариат на ООН за бежанците до Афганистан през 2007 г. Живее в Северна Калифорния с жена си Роя и двете им деца - Харис и Фарах.
За книгите
Тази година успях да прочета и трите му книги на един дъх и от този момент нататък ги препоръчвам на всички мои приятели. Не ги прочетох в хронологичен ред, а в следната последователност >> "А планините ехтяха" >> "Ловецът на хвърчила" >> "Хиляда сияйни слънца", като особено силно ми въздействаха последните две. Не мога да скрия, че на няколко пъти се просълзих. Историите се четат бързо, но са изключително тежки. Ще придобиете по-ясна представа какво се е случвало в Афганистан през 70те години на ХХ век. Това са може би най-истинските книги, които съм чела до този момент.
Моето мнение не само за "Ловецът на хвърчила", но и за "Хиляда сияйни слънца" се събира в това на Исабел Алиенде.
"Пpeкpасeн poман... Eдна oт oнeзи нeзабpавими истopии, кoитo пазим в съзнаниeтo си гoдини наpeд. В тoзи нeвepoятeн poман са вплeтeни гoлeмитe тeми на литepатуpлата и живoта: любoвта, чeстта, вината, стpаxът oт изкуплeниeтo... Toлкoва пopазитeлeн e, чe дългo вpeмe всичкo, пpoчeтeнo слeд нeгo, ми сe стpувашe слабo".
Исабeл Aлиeндe за "Ловецът на хвърчила"
Ето и някои от любимите ми цитати:
- „Когато убиеш човек, открадваш му живота — каза баба. — Открадваш на жена му правото да има съпруг, на децата открадваш баща им. Когато казваш лъжа, крадеш правото на другия да знае истината. Когато мамиш, крадеш правото на почтеност. Разбра ли?"
- „Това е бедата на хората, които казват истината. Мислят си, че и другите са като тях."
- „Децата не са книжки за оцветяване. Не можеш да ги запълниш с любимите си цветове."
- „Хасан не можеше да прочете дори и буквар, но четеше в мен като в отворена книга. Това малко ме плашеше, ала същевременно беше голяма утеха да имаш до себе си някого, който винаги знае от какво се нуждаеш."
Халед Хосейни ви пожелава весели празници!
Няма коментари:
Публикуване на коментар