CineLibri - струва си

Тази година издателство Colibri навършва 25 години и по случай юбилея си предлага на българската публика едно невероятно преживяване, а именно първия по рода си кино-литературен фестивал. На фестивала ще бъде представена селекция от 14 екранизации на литературни произведения, едни от които "Любовта трае 3 години" по книгата на Фредерик Бегбеде, "Непосилната лекота на битието" по романа на френския писател от чешки произход Милан Кундера и др.

CineLibri беше открит на 2 ноември с прожекцията на филма "Закуска в Тифани" по книгата на световно известния и обичан в България писател Труман Капоти, като специално за събитието сградата на НДК беше осветена в червено и жълто - цветовете не фестивала.

Поради големия интерес CineLibri ще продължи до 12 ноември, а не до 11ти, както беше оповестено в началото, така че разгледайте програмата и си купете билети, защото свършват бързо, а наистина си заслужава.

Развълнувана, аз самата побързах да се прибера и да споделя своите впечатления от филма "Никой не се спасява сам" по едноименния роман на Маргарет Мацантини. Лично авторката и съпругът ѝ Серджо Кастелито откриха прожекцията на филма. (Следващият път като гледате рекламата на Lavazza по телевизията, се загледайте в главното действащо лице - ето това е Серджо Кастелито - актьор и режисьор.)

С успехи семейството може да се похвали не само в личен план(щастливи родители на 4 деца), но и в професионален. "Маргарет Мацантини пише романа "Чуй ме" (2001), който е преведен на над 30 езика и увенчан с престижните отличия "Стрега", "Гринциане Кавур", "Рапало Каридже", приза на град Бари и европейската награда "Цептер". По него Серджо Кастелито заснема филм с Пенелопе Крус в главната роля. През 2008г. излиза световният бестстелър "Да дойдеш на света", удостоен с "Кампиело" и екранизиран от съпруга ѝ отново с участието на Пенелопе Крус. През 2011г. романът "Никой не се спасява сам" се продава в огромни тиражи, получава авторитетно отличие "Флаяно" и е преведен на десетки езици." (CineLibri Book&Film Festival)

Първата ми виртуална среща със Серджо Кастелито беше във филма "Не мърдай" или "Чуй ме", където той играе и главна мъжка роля. Изключително трогателен и завладяващ филм. Засегнати са житейски теми като семейството, любовта, работата, изневярата, смъртта и много други. На 7 ноември точно в 20.00 часа в кино Одеон ще бъде открита и прожекцията на филма. Силно препоръчвам да го гледате, като ще имате възможност да си закупите някоя от книгите на Маргарет Мацантини на по-ниска цена.

А първата ни истинска среща беше на прожекцията на филма "Никой не се спасява сам" в кино Люмиер. На входа от едната страна Маргарет Мацантини подписва книги на своите читатели, а от другата страна Серджо Кастелито говори на италиански с преводачката на книгата "Никой не се спасява сам", като от време на време поглежда гордо съпругата си. Изключителна двойка - стилни, уравновесени, амбициозни, целеустремени. За съжаление още не мога да кажа нищо за творчеството на писателката, но побързах да поправя тази грешка, като си закупих нейни романи. Но от това, което видях в прожектирания тази вечер филм, мога да гарантирам, че и книгата ще ми хареса. Това е универсален филм - за съвършената двойка, която заедно израства и заедно полита в мечтите, за стаената болка, която се излива в директни и безмилостни разговори. И все пак никой не се спасява сам. :) Силно препоръчвам!



Успях да shazam-на една от песните във филма и бих искала да я споделя с вас. Лека и спокойна нощ, приятели.

Световен ден на книгата - 23 април

Днес честваме световния ден на книгата и авторското право.


Нека да си пожелаем да четем повече, да отделяме поне по 15 минути на ден, наслаждавайки се на книга, електронен четец или аудио книга. Четенето отваря нови светове.

И не забравяйте, че четящият човек е красив.

"...четящият човек е красив. Огледай се около себе си, винаги си личи кой чете и кой – не. Има една особена замаяност, очите на четящия стават по-различни, по-излъчващи. Направо се разхубавяваш. И другите те гледат по-различно. Хайде сега, като минаваш пред огледалото, хвърли едно око, небрежно, между другото. Как е, а?
Аз съм дотук. Чак ти завиждам, че имаш да събуждаш толкова книги и толкова светове. Давай, сега си ти. На твоите четящи очи и разлистващи пръсти се надяват всички истории. "


Из Невидимите кризи,
един предговор към литература за 6 клас
Георги Господинов

Добрата книга е онази, която се отваря с очаквания и се затваря с печалба – Амос Бронсън

Намирам телевизията за доста образователна. Всеки път, когато някой включи телевизора, отивам в другата стая и започвам да чета. ― Groucho Marx

Единственото важно нещо в една книга е значението, което тя има за читателя. – Съмърсет Маугам

Има много начини да разширите мирогледа на едно дете, но любовта към книгите е най-добър от всички. – Джаки Кенеди


Четете повече. Честит празник на всички любители на писаното слово!

Литературно четене: Канелената нощ с притихнала луна - Красимир Щаков

Ако искате да прекарате една вечер, отдадени на съзерцание с аромат на канела, заповядайте утре, 22 април на ежемесечната сбирка SoReadable в SOHO. Гост ще бъде един от любимите ни автори и наш приятел Красимир Щаков.

Той е автор на стихосбирката с лирически миниатюри „Изгубеност“, която е сред 30-те най-вдъхновяващи книги на 2014 г. в класацията на JobTiger TV, Книгата, която ме вдъхновява“. Негови произведения са вече публикувани в блога - ето ТУК, ТУК и ТУК и в онлайн изданието "Поетично кафене."

Красимир Щаков ще представи и книжка със специално селектирани текстове, придружени от автентични рисунки на Ралица Вълева, която илюстрира и стихосбирката "Изгубеност".

Младият автор ще ни потопи в един дълбоко съкровен свят на себепознание. Ще се опитаме да се докоснем до скритите мечти и копнежи и може би всеки по свой начин ще намери себе си. Стиховете и есеистичната проза могат да бъдат описани като едно вълшебно пътуване към нас самите. Всяка една дума, всеки един стих оставя следа в нас, като "топлина на пълна луна, която прониква в душата ни и тя хвърчи."

***

Няма и сама безспир се лута
канелената нощ с притихнала луна.
Примигва бавно през безброй звездици
и се изгубва за поредно утро, за деня.


Заповядайте на едно различно литературно четене на 22 април от 19:00 в SOHO. Вход свободен. Ние ще бъдем там.

Пуснете книгата си на свобода

По случай деня на книгата и авторското право - 23 април, "Аз чета" и Буккросинг България канят всички любители на книгите да станат част от една страхотна инициатива.

Буккросинг представлява пускане на книги "на свобода" и проследяване на техните пътешествия и хората, чийто живот са докоснали.  Всяка книга носи уникален номер, чрез който в Интернет може да се проследи нейното движение.Това е възможно благодарение на сайта bookcrossing.com, където всяка книга има профил и читателите ѝ я регистрират, написват кратко ревю за нея, след което отново я пускат да пътува.

Основни цели на кампанията са да насърчи четенето и да популяризира книгите.

Освен с участие можете да се включите и като доброволец в организацията на събитието, ето ТУК. Позволете на другите да останат запленени от книгите, които са ви направили впечатление. Споделете вашата страст и с други.

Ето и едно видео за това как можете да пуснете книги на свобода:

"Яж и тичай" - Скот Юрек

Ако сте харесали "Родени да тичат" от Кристофър Макдугъл, то със сигурност ще харесате и "Яж и тичай", написана от световноизвестния шампион по бягане на свръхдълги разстояния,
който живее изцяло на растителна диета - Скот Юрек и Стив Фридман, автор на книгите Lost on Treasure Island, Driving Lessons и The Agony of Victory.

Започнах да чета книгата след приключването на “Родени да тичат", където многократно се споменава името на Скот Юрек. Бях силно впечатлена и заинтригувана от бяганията на свръхдълги разстояния, както и от предизвикателствата, пред които се изправят маратонците. Особено много ми допадна и начина, по който "Яж и тичай" разказва за храненето, като основа на добрите резултати, като след всяка глава има практични съвети за бягането, както и веган рецепти. Скот Юрек показва, че може да е световен шампион на веганска диета.

Скот Юрек е израснал при трудни обстоятелства- бедно семейство, майка му се е разболяла много млада, с баща си са имали обтегнати отношения, но въпреки това той не пада духом, правил е това, което се иска от него.Положил е доста усилия, за да стане това, което е. Книгата разказва за живота и кариерата на елитен спортист и веган, който вдъхновява всички бегачи - от начинаещи до звезди. "Яж и тичай" е пълна с невероятни, екстремни истории за издръжливостта и състезателния дух

В „Родени да тичат“ има много повече наука отколкото в „Яж и тичай“.В  „Яж и тичай“ проследяваме личната история на Скот Юрек и как промяната в начина му на хранене се отразява и на неговата физическа подготовка. Чрез написаното той не натяква на читателите, че трябва да отрекат месото, а по-скоро разказва как избягването на месни и млечни продукти е повлияло по положителен начин на здравословното и физическото му състояние.

Като начинаещ бегач останах изключително доволна от книгата. Има много практически съвети, които със сигурност трябва да бъдат взети под внимание при следващото бягане(разтягане, дишане, леко бягане, набавяне на достатъчно белтъчини). И не на последно място рецептите след всяка глава. Като цяло съм малко скептично настроена към веган диетите, но има неща, които със сигурност бих пробвала като разхладителните напитки и зелените смутита.

Но като че ли ми се искаше да науча повече за това, какво кара бегачите на свръхдълги разстояния да пробягват повече от 160 км, да тичат по 24 часа или просто да тичат.

Това, което бих искала да споделя, е този откъс от книгата и нека всеки сам за себе си направи своя извод:

"Ние, хората, не сме създадени да седим по цял ден. Не сме създадени и за еднообразните и незначителни движения, с които често са свързани съвременните професии. Телата ни жадуват за интензивни и разнообразни движения, които ангажират цялото ни тяло. Когато прекарваме целия ден в извършване на еднообразни, незначителни движения като машинопис, подреждане на хранителни продукти в магазина, правене на хамбургери или щракане с мишка на компютъра, телесното ни равновесие се нарушава. Ето защо системните тренировки до голяма степен имат компенсаторна функция. Не е нужно да учим толкова много за самото бягане, колкото е наложително да се откажем от вредните си навици и да възстановим равновесието, нарушено от съвременния начин на живот. "

Странното ръкописно писане на известни автори

Преди време попаднах на много интересна статия, в която бяха показани ръкописните текстове на известни автори и някои от тях са просто изключително странни.

Ето тези, които ми направиха силно впечатление:

Джордж Оруел

Via bitrebels.com
ГЛАВНИ БУКВИ ЗА ПОДЧЕРТАВАНЕ.

Хоре Луис Борхес

Via nsmbl.com

Човек или машина?

Франсис Скот Фицджералд

Via theatlantic.com

Ръкописна страница от "Великият Гетсби".

Дж. К. Роулинг

Via flavorwire.com

Сюжетът на Хари Потър прилича малко на страница от тетрадка на осмокласник, но изглежда страхотно!

Джон Стайнбек

Via theatlantic.com

Някой трябва да направи такъв шрифт в Word. Изглежда невероятно!

Емили Дикинсън

Via therumpus.net

Джейн Остин

Via theguardian.com

Уолт Уитман

Via exhibits.lib.byu.edu

Може би най-красивият за мен почерк до тук. И може би най-красиво изписаните "W".

Парфюмът: Историята на един убиец

В студено време като днешното използвах времето да допрочета книгата - "Парфюмът:

историята на един убиец" от Патрик Зюскинд.

Преди време си бях пуснала и филма, но както често ми се случва, заспах и не го догледах, но честно казано и не съжалявам, защото книгата ми достави по-голямо удоволствие от очакваното.

Тя е различна от това, което сме свикнали да четем. Проследява се историята на момче сираче, което е родено без собствен мирис, но с изключително изтънчено обоняние. Историята се проточва на моменти с подробни описания на местата, през които е преминал Жан-Батист Грьонуй, но целта оправдава средствата. В крайна сметка книгата е обяснение в любов към красотата, елегантността и силата на обонянието,  на това наистина недооценено сетиво. Зюскинд напомня на читателя за това колко мощно може да бъде то. Неговите толкова ярки описания на миризмите почти изникват пред нас и почти можем да усетим това, което усеща и главният герой.

Грьонуй е отвратителен, порочен и гнусен характер и авторът не пропуска възможност да напомни на читателя за това в различни интервали от историята. Все пак, въпреки неговите действия и начинът, по който е описан, Зюскинд хитро казва едно, а показва друго, представящ Грьонуй като безспорния герой на историята, като позволява на читателя да му стане привърженик, дори да пожелае да успее в ужасяващите си действия.

Момчето сираче работи усилено и стреми да изпълни целта си, като се превръща в един от най-добрите в областта си. И след всички тези усилия, когато най-накрая осъществява мечтата си, той е с разбито сърце, открива, че не това си е представял. Нещо, което много хора могат да свържат със себе си.

Това е една различна история с неочакван край. Или ще я намразите, или ще я заобичате.

Ето и един от пасажите, който ми направи най-голямо впечатление:

"След година-две обаче този мирис щеше да узрее и щеше да придобие такава мощ, че никой - било то мъж, или жена - нямаше да му устоява. И щеше да ги покорява, да ги обезоръжава, щяха да се чувстват безпомощни пред обаянието на това девойче, но нямаше да знаят защо. И защото са глупави, защото използват носовете си само за пъхтене, защото смятат, че с очите си могат да различават всичко без изключение, щяха да решат, че то притежава красота, грация и чар. В своята ограниченост щяха да величаят правилните ѝ черти, стройната ѝ снага, безупречния бюст. А очите ѝ - щяха да разправят те - били като смарагди, зъбите ѝ - като перли, ръцете и нозете ѝ - като албастър и какви ли не още идиотски сравнения. И щяха да я провъзгласят за царица на празника на жасмина, и щяха да я рисуват скудоумни портретисти, щяха да зяпат портрета ѝ и да казват, че е най-красивата жена на Франция... А младежите по цели нощи щяха да стенат под прозорците ѝ с мандолина в ръка, шишкави богати старчоци щяха да се влачат на колене пред баща ѝ, за да просят ръката ѝ - а жени на всякаква възраст щяха да въздишат при вида ѝ и да мечтаят в сънищата си поне ден да изглеждат така съблазнителни като нея. И всички те нямаше да знаят, че са попаднали във властта не на нейната външност, не на мнимата ѝ, безупречната ѝ външна красота, а единствено на несравнимото ѝ прелестно ухание. Само той щеше да го знае - той, Грьонуй, единствено той. Та той го знаеше отсега."

Честит рожден ден, Краси!

Днес, нашият приятел Красимир Щаков има рожден ден. Младият поет, автор на стихосбирката "Изгубеност" навършва днес 28 години.

Пожелаваме му здраве, вдъхновение и да продължава да изразява себе си чрез изкуството! Пожелаваме му също така и много творчески и лични успехи!

Ето и една от любимите ми лирически миниатюри:

"Изгубеност протяга в мен широки длани,
за да намери пак мечтите.
Увлича мислите - валят копнежи
и стават на погинали стремежи"


Повече за него можете да откриете тук: http://bookmeetscoffee.blogspot.com/2014/09/my-coffee-krasimir-shtakov.html и тук http://bookmeetscoffee.blogspot.com/2014/08/blog-post_22.html

Стихотворение на седмицата: Две души - П.Яворов

От миналата седмица стартирахме нова рубрика Стихотворение на седмицата, като ви помолихме да изпращате ваши предложения на фейсбук страницата ни.

Тазседмичното предложение идва от Красимир Щаков, за когото е писано много в блога ( ТУК, ТУК и ТУК). Той е  автор на стихосбирката "Изгубеност", а наскоро с пътеписа си "На час път от София"стана победител в конкурса на Kafene.bg. Самата публикация можете да намерите на този линк - "На час път от София"

А сега нека се насладим на "Две души"на Пейо Яворов

Две души

Аз не живея: аз горя. Непримирими

в гърдите ми се борят две души:

душата на ангел и демон. В гърди ми

те пламъци дишат и плам ме суши.

И пламва двоен пламък, дето се докосна

и в каменът аз чуя две сърца...

Навсякъде сявга раздвоя несносна

и чезнещи в пепел враждебни лица.

И подир мене с пепел вятъра навсъде

следите ми засипва: кой ги знай?

Аз сам не живея - горя! - и ще бъде

следата ми пепел из тъмен безкрай.

За автора: Пейо Тотев Крачолов, по-известен като Пейо Яворов, е български поет символист и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, смятан за един от най-големите български поети на 20 век. Използва псевдоними като Джемо, И. Крачев, Отело, Пейчо. 

Не забравяйте да изпращате вашите предложения на Facebook страница.

Адаптации на книги, номинирани за Оскар 2015

Може би ще ви е интересно да узнаете, че сред всички номинации за Оскар, 21 са адаптации на книги! Ето ги и тях:

Американски снайперист, базиран на книгата Американски снайперист, написана от самия Крис Кайл

Номиниран за:

Най-добър филм

Най-добър актьор  - Брадли Купър

Най-добър адаптиран сценарий - Джейсън Хол

Най-добър монтаж

Най-добър монтаж на звукови ефекти

Най-добър звуков мишунг

Защо трябва да я прочетете? Това е книга-бестселър, написана от истинския снайперист Крис Кайл - най-смъртоносният в историята на американската армия - с над 150 потвърдени убийства. Той разказва впечатляващата си история като морски тюлен, включително и  сблъсъците на бойното поле в Ирак. Според New York Times това е книга, която се чете с кориците, завладяваша и изключително интересна.

Гранд хотел Будапеща, базиран на творбите на Стефан Цвайг - "В омая на преображението" и "Нетърпеливо сърце"

Номиран за:

Най-добър филм

Най-добър режисьор - Уес Андерсън

Най-добър монтаж

Най-оригинална музика

Костюми

Грим и прически

Сценография

Операторско майсторство

Защо трябва да я прочетете? Двата романа на Стефан Цвайг са вдъхновили филма, но всеки от тях разказва собствена история."Нетърпеливо сърце" разказва за млад лейтенант, който започва да съчувства към парализирано момиче, което се влюбва в него. "В омаята на преображението" разказва за млада чиновничка в обедняла Виена след Първата световна война. И двата романа ярко изобразяват ефектите от войната върху Европа.

 Игра на кодове, базирана на книгата Алън Тюринг: Енигма от Андрю Ходжис ( Alan Turing: The Enigma)

Номиниран за:

Най-добър филм

Най-добър режисьор - Мортън Тилдъм

Най-добър актьор - Бенедикт Къмбърбач

Най-добра актриса в поддържаща роля - Кийра Найтли

Адаптиран сценарий

Монтаж

Оригинална музика - Александър Депла

Сценография

Защо трябва да я прочетете? Това е голямата истинска история за Алън Тюринг, британеца, който се смята за бащата на компютърните науки и изкуствения интелект. В книгата се разказва и за борбата му като гей мъж в общество, в което хомосексуалността се смята за престъпление.



Теорията на всичко, базиран на мемоарите "Travelling to Infinity: My Life with Stephen" (2008) на първата съпруга на Стивън Хокинг – Джейн.

Номиниран за:

Най-добър филм

Най-добра актриса - Фелисити Джоунс

Най-добър актьор - Еди Редмейн

Адаптиран сценарий

Оригинална музика

Защо трябва да я прочетете? Първата съпруга на Стивън Хокинг представя на читателите си вътрешен поглед към техния брак. Прям разказ, който разкрива сложните и болезнени взаимоотношения в семейството.

Все още Алис (от англ. Still Alice), базиран на книгата "Все още Алис" (от англ. Still Alice) от Lisa Genova.

Номиниран за:

Най-добра актриса - Джулиан Мур

Защо трябва да я прочетете? На 50 годишна възраст професорът в Харвард, Алис Хоуланд е диагностицирана с ранен стадий на Алцхаймер Този покъртителен роман описва желанието на героинята да запази живота си същия, докато забравя повечето неща в него.



Не казвай сбогом, базиран на книгата "Не казвай сбогом" (Gone Girl) на Гилън Флин

Номиниран за:

Най-добра актриса - Розамунд Пайк

Защо трябва да я прочетете? Не казвай сбогом е трилър, който ще ви държи будни цяла нощ, в добрия смисъл на думата. След като съпругата на Ник Дън - Ейми изчезва, полицията го смята за заподозрян. Романът е добре написан и много вълнуващ до последната страница.



"Моето приключение в дивото"(от англ. Wild), базиран на книгата "Wild" на Черил Стрейд

Номиниран за:

Най-добра актриса: Рийз Уидърспуун

Най-добра актриса в поддържаща роля: Лора Дърн

Защо трябва да я прочетете? След смъртта на майка си, Черил се отправя на дълго пътешествие. В тези забавни и вълнуващи мемоари Черил споделя как това пътуване ѝ е помогнало да преоткрие себе си и да намери лек.


Вдън горите, базирана на книгата The Uses of Enchantment: The Meaning and Importance of Fairy Tales от Bruno Bettelheim

Номиран за:

Най-добра актриса в поддържаща роля - Мерил Стрийп

Най-добра сценография

Костюми

Другите номирани са:

Inherent Vice, базирана на книгата "Inherent Vice" от Thomas Pynchon

Leviathan (Russian), базиран на Библията

Героичната шесторка (Дисни), базиран на комикса на Марвел "Героичната шесторка"

Кутийковците, базиран на "Here Be Monsters!" от Alan Snow

Как да си дресираш дракон 2, базиран на книгата "Как да си дресираш дракон" от Cressida Cowell

Приказката за принцеса Кагуям,  базиран на книгата The Tale of the Bamboo Cutter (Japanese Folktale)

Несломен, базиран на книгата "Несломен" на Laura Hillenbrand

Maleficent, базиран на книгата "Спящата красавица" на Шарл Перо

Пазителите на Галактиката, базиран на комикса на Марвел "Пазителите на Галактиката" 

Хобит: Битката на петте армии, базиран на книгата The Hobbit от J.R.R. Tolkien

Капитан Америка: Завръщането на първия отмъстител, базиран на комиска на Марвел Капитан Америка

Зората на планетата на маймуните, базиран на "Планетата на маймуните" от  Pierre Boulle

Х-Мен: Дни на отминалото бъдеще, базиран на комикса на Марвел Х-Мен

Не пропускайте излъчването на Оскарите довечера! :)

Трогателна анимация, посветена на книгите (видео)

Запознайте се с кратката анимация "Фантастичните летящи книги на г-н Морис Лесмор", която спечели наградата за най-добър късометражен анимационен филм на 84-те годишни награди на Академията (Оскар).

Вдъхновена едновременно от урагана Катрина, магьосника от Оз, любовта към книгите, анмацията е трогателна, хумористична алегория за лечебните сили на историята. Тя съчетава в себе си различни техники - миниатюри, комютърна и 2D анимация. 

За любителите на книги, насладете се :)

Стихотворение на седмицата: Прощално - Н. Вапцаров

Реших да започна нова категория постове - Стихотворение на седмицата. Така заедно ще

можем да си припомним хубава поезия не само на български, но и на чуждестранни автори. Ако имате предложения, изпращайте ни ги на лично съобщение във Фейсбук страницата - ето ТУК.

За тази седмица избраното стихотворение е едно от най-любимите ми.

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти

като нечакан и неискан гостенин.

Не ме оставяй ти отвън на пътя –

вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам –

ще те целуна и ще си отида.

За автора: Никола Йонков Вапцаров е български поет, чието творчество е предимно със социална тематика. Превеждан е на редица езици. Единствената цялостна стихосбирка на Вапцаров („Моторни песни“) излиза през 1940 г. Сътрудничил на нелегалната тогава Българска комунистическа партия и активен антифашист. През 1942 г. той е арестуван и осъден на смърт по силата на Закона за защита на държавата, за организиране на подривна дейност срещу немските войски в качеството си на технически помощник на Цвятко Радойнов, ръководител на Централната военна комисия при ЦК на БКП. Посмъртно е амнистиран. В съответствие с политиката и директивите на Коминтерна и БКП е повлиян от идеите на македонизма.

Източник: chitanka.info

Скоростно четене: Книга от 223 страници за 77 минути - Как?

Когато попадна на по-дебела книга, често ми се е искало да мога да чета по-бързо или просто да има някакъв начин за скоростно четене. И тогава попаднах нa статия, в която се разказва за това.

Spritz е компания, която разработва технология за скоростно четене. С помощта на технологията читателите ще имат възможност да преминат през голямо количество от текст, четейки всяка дума за определен период от време, същото, което отнема за обръщане на страница на електронен четец.

Основата на концепцията на Spritz е, че се губи много време за предвижване на очите от едната страна до другата, от една дума на следващата. С бързото показване на думи, една след друга, всички на едно място, движението на очите е ограничено до нула. Това, което е нео
Компанията продава лицензи на други компании, които биха искали да използват технологията в операционни системи, приложения, уебсайтове и др.

Трябва да го опитате и сами:

Това е текст с 250 думи в минута

Сега пробвайте същото нещо с 350 думи в минута

А сега с 500 думи в минута

Един студент чете средно между 200 и 400 думи в минута, докато използвайки Spritz можете да стигнете до 1000. Така например, за да прочетете първата книга от поредицата Хари Потър(223 страници) ще са ви нужни 77 минути.

Компанията обяснява, че всяка дума не е просто центрирана в Spritz кутията, ами по-скоро е сложена оптимално добре, за да позволява по-малко движение на окото. Единственото нещо, което ограничава разбирането е способността на всеки един да разпознава думи и да разбира значението им.

Идеята, като цяло е добра, но честно казано се чувствам малко стресирана да проследявам всяка една минута и да разбирам нейното значение. Но това може да се промени със скоростта. В блога на компанията можете да изпробавате и различни скорости - ето ТУК.

Вие какво мислите за технологията?

Пощенска кутия за приказки: В облаците

На 04.02 ще се проведе поредното издание на "Пощенска кутия за приказки" в Sofia Live Club. Затова побързайте да си направите резервация, че места трудномогат да се намерят. Темата този път е "В облаците". 

Ето и какво написах по темата:

„В облаците“

„Калино, стегни се! Днес няма да се притесняваш” си казах наум, преди да се отлепя от пухкавите завивки. Е, трябваха ми няколко снуза и един шамар, но в крайна сметка станах. Бре, от кога съм станала толкова силна, чак ме заболя главата...

Със ставането ме осени и невероятната мисъл, че е понеделник. Набързо превъртях в главата си какво ще видя днес във фейса – пухкаво зайче в чаша с надпис „Отново е понеделник! Станахте ли сладурковци?” (нима на зайчето му пука кой ден сме днес?), след това ще видя филтрирана в инстаграм снимка на чаша кафе с цитат на Паоло Куелю и за капак танцуващо бебе.

Още една причина да изпия минимум 2 кафета. При Живко. Всъщност истинското му име е Евгени, но това е таен код с приятелките ми. И винаги се притеснявам, че ще му объркам името, като се запознаем един ден...Ето и от какво идва притеснението ми.

На абитуриентската на бившия ми приятел, естествено няма как всички роднини до пето коляно + последният от Горно Оряхово да затвори вратата, да се запознаят с теб.
„Аууу, ти ли си Калина?” изписуква с металически глас зълвата на балдъзата на свекървата на сестрата на Радо (бившия ми приятел).

„Да, да, аз съм. Приятно ми е да се запознаем” – казах и побързах да отместя поглед, видимо притеснена.  Но явно това не беше достатъчно. Почувствах се като на интервю за работа, ама  грешната – колко декара земя имат вашите,  ама близо ли сте до морето?
И така до полегнала осмица.

В хаоса от ръкостискания и прегръдки, към мен се приближи познато лице, братовчедът на Радо - Методи  и ми подаде ръка , сиреч да се запознаем. Познато, познато, колко пък да ми е познато? Лайквала съм му снимки у фейса, без да ми е приятел.
Сърдечно му здрависах ръката и извиках ала Хълк стайл:
„Приятно ми е. Аз съм Методи.”

Радо веднага се озадачи с кого всъщност е дошъл той на абитуриентската си, подозирайки скрита транссексуалност, въпреки роклята ми. Бялата рокля. Бялата рокля с петно от торта. Абе, мани. Подозирам, че ми е бивш приятел или заради пола ми в кавички или заради петното на роклята.

Срам. Истинският Методи обаче се зарадва да срещне свой адаш на това събитие. За разлика от роднините. Явно не минах теста.

И ето ме сега. Отивам на работа, но първо ще се отбия при Живко за едно кафе. Наум си повтарях какво ще му кажа, като се видим. Така правех и в часовете по български език и литература. И учителят, като ловджийско куче, помирисваше страха и ме уцелваше право в десетката... Няколко пъти. От устата ми започваха да излизат някакви звуци, наподобяващи простреляно птиче или по-скоро крава. От това се опасявах и сега.

„Добро утро! Какво ще бъде днес?” звънко попита Евгени.

И ето, помислих си, сега е моят момент. И ме хвана сценичната треска, започнах да треперя, все едно е минус 25 градуса, като през това време се изпотих. Странна работа. Още малко и щях да пусна лига.

Да, и тогава видях, че не говори на мен. С пустия ми ръст не се виждах от витрината. Ама майка ми винаги ме успокояваше, че хубавите парфюми са в малки опаковки и че високите жени били, за да закачат пердетата вместо мъжете. Ама тази мисъл не ме грееше особено в момента. Та, ето я пак треската. Заподскачах като великденски заек, за да ме види. Простреляното птиче се обади в мен, но прозвучах като крава.

„Амииии, едно кафееее, ако можи.” (защо го каза с мек акцент, бе? Стегни се малко, бе!”)

И Живко ми се усмихна, така както може само един Евгени.
Чувствах се обнадеждена и добавих:

„В картофена чаша, ако може.”

Дам. Картофена. Това казах. Да.

Подаде ми картонената чаша, като наблегна на факта, че следващия път ще дълбае картофи, все пак клиентът винаги имал право.

„Да, по-зле не можеше да стане.” Помислих си аз, когато отворих портмонето си наобратно и се изля река от жълти стотинки.  Всеки в кафенето си помисли, че е спечелил от рулетка.
Рицарят Живко на белия си кон дойде да ми помогне да ги съберем , като отбеляза, че стотинките могат да ми стигнат да си купя апартамент. Дори два.

Сипах си черен пипер вместо канела в бързината и си тръгнах.


 И така до следващия път.

Малко петъчно вдъхновение - графити

Такааа... преди няколко седмици си вървях из софийските улици, търсейки нещо. Просто си вървях, рисувайки разни геометрични фигури с краката си и се надявах да не настъпя някоя кривнала плочка. Когато вдигнах очи от тротоара, намерих това, което търсех.

Малко вдъхновение.

Поразрових в интернет и се оказа, че графитите са направени от 140 Ideas специално за магазина за художествени материали "Слънчоглед". 

Благодарение на момчетата от 140 Ideas (One For All Ideas) жителите на София могат да се насладят на едно истинско изкуство, което радва окото. Те са автори и на някои от рисунките, които красят столичните училища. На този линк можете да намерите повече снимки и информация. 

Хубаво е, когато малко вдъхновение се изпречи на пътя ти. :)

Видео: Кафе - тайната за обрата на Серина Уилямс

Повечето от нас, работещите хора, започват деня с една чаша хубаво кафе, след което можем да започнем със задълженията си. Това важи и за спортистите.

Серина Уилямс явно е забравила да изпие кафето си преди мача с Флавия Пенета на Хопман Къп. След нетолкова добро представяне в първите минути, тенисистката осъзнава грешката си и си поръчва еспресо в паузата между сетовете, след което резултатът драстично се променя и Серина побеждава.

"Имах голяма часова разлика, а Флавия игра много, много добре и да, всеки се нуждае понякога от кафе." споделя Серина.

Ето и видеото:

За победа и в днешния ден, не забравяйте да изпиете кафето си! :)

Литературно четене: Стаси Кара

Почитателите на литературните четения не биха пропуснали възможността да присъстват на събитията, организирани от Bar Dak всеки понеделник. 

Вчера, на 19 януари, се състоя литературно четене със Стаси Кара - водеща на рубриката

Снимка: http://www.missis.bg/

„Като на кино“ (в „Преди Обед“) по BTV, която има издадени вече 2 книги зад гърба си. Дебютният ѝ роман „Фалшът е начин на мислене“ е приключенска история, посветена на страстта ѝ към пътешествията и изкуството. Вторият ѝ роман „Повикът на щастливата случайност“ пък нищи женски взаимоотношения и приключения и както сподели самата авторка снощи навърши една година от издаването си. Та, честит рожден ден на патерици! :)

Стаси Кара сподели пред присъстващите, че е голяма почитателка на киното и обича да пътува, затова и много от историите са свързани с места, на които е била. Според нея можеш да опишеш най-добре местата, които си почувствал. А на въпроса коя ѝ е любимата страна, тя отговори убедително с Колумбия.

Журналистката и писателката "зарази" публиката с добро настроение, разказвайки си за срещите си с Кевин Спейси, Уилям Дефо, Чарлиз Терон (определя я и като най-красивата жена, която е срещала на живо), Никол Кидман и др., като особено голямо внимание обърна на Кевин Спейси, наскоро сред многото постижения и награди и носител на 72 награди Златен Глобус за главна мъжка роля като Франк Ъндърууд в сериала "Къща от карти". С две ръце подкрепям нейните симпатии към актьора и благородно завиждам на възможността да общува с него на живо. 

Съкровената мечта на авторката е неин роман да бъде екранизиран. Стискаме палци мечтата ѝ да се сбъдне. Успех!

Ето ТУК можете да следите и за актуалните литературни четения в Bar Dak. 

За една по-усмихната сутрин: карикатуристът Джош Хара

Няма нищо по-хубаво от това да започнеш деня с чаша хубаво кафе. Но какво ще направиш с чашата? Ще я изхвърлиш?

Един човек има по-добра идея. 

Карикатуристът Джош Хара използва гърба на картонените чаши кафе като платно за смешни комикси, които варират по тематика - от пристрастени към кафето хора до известни личности. 

Джош Хара споделя пред Mashable, че изобразяването на комикси върху парче хартия няма да е толкова въздействащо и впечатляващо, отколкото по този начин. Хара публикува снимките с картонените чаши в Instagram, като неговата цел е да нарисува комикси върху 100 чаши. 

Ето и малко от творчеството му, като повече можете да разгледате на неговата Instagram страница, ето ТУК

. Снимки: @yoyoha on instagram

2015: Предизвикателство за четене

В началото на новата година много от нас са си поставили цели, които искат да постигнат. Ако една от вашите цели е да четете повече книги, ето ви едно примерно предизвикателство, което може да ви помогне. Не е нужно да прочетете всичките 50 книги, просто отбележете това, което ви харесва. Така не само ще разнообразите четенето си, но може и да останете изненадани от новите попадения.

• Книга с повече от 500 страници
• Класически роман
• Книга, адаптирана във филм
• Книга, изададена през тази година
• Книга с номер в заглавието
• Книга, написана от някого под 30 години
• Книга с нечовешки герои
• Книга със забавен сюжет
• Книга, написана от жена
• Мистерия или трилър
• Книга със заглавие, съдържащо само една дума
• Книга с кратки истории
• Книга, в която действието се развива в друга страна
• Документална книга
• Първата книга на известен писател
• Книга от ваш любим автор, която не сте прочели още
• Книга, препоръчана от приятел
• Книга, наградена с Пулицър
• Книга, базирана на действителна история
• Книга, която отдавна сте искали да прочетете, но е на дъното на този списък
• Книга, която е любима на майка ви
• Книга, която ви плаши
• Книга, която е повече от 100-годишна
• Книга, базирана изцяло на корицата си
• Книга, която е трябвало да прочетете в училище, но не сте
• Книга с мемоари
• Книга, която можете да прочетете за ден
• Книга с антоними в заглавието
• Книга, в която действието се развива на място, което винаги сте искали да посетите
• Книга, издадена в годината на раждането ви
• Книга с лоши отзиви
• Трилогия
• Книга от детството ви
• Книга с любовен триъгълник
• Книга, в която действието се развива в бъдещето
• Книга, в която действието се развива в гимназията
• Книга с цветно заглавие
• Книга, която ще ви разплаче
• Книга с магии
• Книга с илюстрации
• Книга от автор, който досега не сте чели
• Книга, която е ваша собственост, но никога не сте чели
• Книга, в която действието се развива във вашия роден град
• Книга, която първоначално е написана на друг език
• Книга, в която действието се развива около Коледа
• Книга, написана от автор със същите инициали като вашите
• Пиеса
• Забранена книга
• Книга, базирана или превърнала се в телевизионно предаване
• Книга, която сте започнали, но никога не сте прочитали докрай

Започнахте ли вече? :)

С какво допринасят книгите за човешката душа

Наскоро попаднах на статия за това с какво допринасят книгите за човешката душа и бих искала с това да започна и първия си пост за тази година.

Писателят и философ Ален дьо Ботън и неговия екип от School of Life са стигнали до 4 точкова перспектива за това с какво допринася четенето. Във видеото те величаят стойността на книгите, като разширяват кръга ни на емпатия, облагородяват вътрешния ни живот и ни правят по-силни срещу страха от провал.

Ето ги и обобщени четирите точки.



1. Четенето пести време

Изглежда, че четенето е губене на време, но всъщност литературата спестява време- защото тя ни дава достъп до набор от емоции и събития, които отнемат години, десетилетия, хилядолетия, за да бъдат преживяни. Литературата е най-големият симулатор на реалността  - машина, която ни поставя пред безкрайно повече ситуации, отколкото можем действително да изпитаме.

2. Четенето ни прави по-добри

В литературата има една магия и тя се крие в това, как изглеждат нещата от друга гледна точка; това ни позволява да разгледаме последствията от нашите действия върху другите по нов начин; тя ни показва примери за любезни, щедри, симпатични хора.

Литература твърдо стои против системата на господстващата стойност - онази, която възнаграждава с пари и власт. Писателите ни карат да симпатизираме на идеите и чувствата, които са от дълбоко значение, но не могат да бъдат комерсиализирани в един циничен свят.

3. Четенето е лек за самотата

Ние сме по-странни, отколкото можем да признаем. Често не можем да кажем това, което всъщност мислим. Но в книгите намираме описания за това, какви наистина сме. В най-добрите книги оставаме с чувството, че писателят ни познава по-добре от нас самите: те намират думите, с които да опишат крехките, странните и специалните преживявания в нашия вътрешен живот.... Писателите отварят сърцата и умовете ни и ни дават карта за нашия вътрешен свят, за да можем да пътуваме леки като перца.

4. Четенето подготвя при неуспех

През целия ни живот един от най-големите ни страхове е от провал, да не се превърнем в загубеняци. Всеки ден медиите ни заливат с истории за провалили се хора. Интересното е, че много произведения в литературата разказват за неуспехи - по един или друг начин, множество романи, пиеси, стихове са за хора, които по някакъв начин са се провалили... Великите книги не съдят така остро, както медиите.

Литература заслужава да бъде високо ценена над всички останали - защото тя е инструмент, който ни помога да живеем и да си отидем от този свят с малко повече мъдрост, доброта и здрав разум.



Източник: brainpickings.org