Събитието е част от кампанията на MoveBG „Лятна ваканция: Прочети лятото!”, чиято цел бе да популяризира съвременната българска литература и общочовешките ценности, които откриваме в нея и които ни обединяват.
В периода 11 юли – 15 септември 2014г. читатели имаха възможността да споделят на сайта вдъхновяващи цитати, които олицетворяват една от седемте ценности на MoveBG: любов, свобода, развитие,отговорност, справедливост, прозрачност, общо действие, за което беше публикуван отделен пост във фейсбук.
Въпреки липсата на достатъчно места, отидохме с приятелки на литературното четене, което се проведе преди една седмица, където се насладихме на четенията на Георги Господинов, Ваня Щерева и Александър Шпатов.
На няколко пъти бях попадала на името на Александър Шпатов, но не ми е правило достатъчно впечатление, докато не отидох в Студио 5. Авторът "нашумя" напоследък с #НаЖивоОтСофия. Това е сборник с 20 кратки разказа, представящи столичната действителност, такава, каквато всички познаваме, но много рядко се замисляме за нея.
И да се върнем на темата. За съжаление закъсняхме за началото на четенето на Ваня Щерева и все пак ето част от прочетеното, за да добиете и по-ясна представа. В думите ѝ аз лично успях да открия много от ценностите на MoveBG - и любов, и развитие, и справедливост и прозрачност. Някои от тях могат да бъдат открити и в следните редове:
"Заради мечтата мълчах, търпях, заради мечтата. Играли са си момичетата на власт. С кого, с кого? И избрали най-смотаната от квартала. Манифестирала съм без лента отличник. Това е дъното. Имала съм 5 по физическо, щото тромава съм била, а другите имаха шестици. Следила съм актьор от варненския театър до служебния вход. Такъв хубав с брада, с още по-хубава жена. Явявала съм се в дома му с цветя и ми е отваряла жена му. Блатото на дъното."
Следващият по ред беше Александър Шпатов, който прочете част от разказ от списък с нещата в София, които човек трябва да направи, да изживее, за да може да каже, че по някакъв начин е изживял града.
Четенето завърши Георги Господинов, който сподели с публиката втория епиграф от романа:
„Апокалипсисът е
възможен и в една отделно взета страна.“
И продължи с кратък откъс за биволското лайно от "Физика на тъгата" и списък с неща, които не стават за колекции.
"Сирена - вмирисват се
ябълки - спаружват се, гният
облаци - агрегатно променливи
сладко от дюли - хваща коричка от мухъл
любовници - стареят, спаружват се (вж. ябълки)
деца - порастват
снежни човеци - топят се
попови лъжички и буби - телесно непостоянни"
Авторът е на мнение, че нетрайните неща са ценни. Всичко онова, което ще умре и ще изчезне, е ценно.
След четенето започна дискусия за ценностите с тримата автори и представител на четящите, който е и приятел на организацията MoveBG - Николай Драгов.
На въпроса "Къде е отражението на действителността в литературата и къде са ценностите в нея" авторът на "Физика на тъгата" използва Стендаловия отговор, че литературата или романът е огледало на света и то отразява всичко, което виждаме.
"Аз бих казал точно обратното или поне огледалото е счупено и това, което виждаме са много фасетки, много светове в един роман. Литературата е строшеното огледало, в което всеки би могъл да види своя си собствен свят, отделен свят. Няма един свят като цяло. "
Според Ваня Щерева българската литература отговаря на нашата действителност, а с чуждите книги оставаме с представа за Ню Йорк и други градове.
Важното нещо е гледната точка на българския автор. Важни са гледните точки. Във всички книги са важни ценностите. Универсалните ценности. Универсалните ценности са нещото, което свърза литературата. Ваня пише за любовта, но най-вече за свободата и избора. Неин бъдещ проект е роман за момиче, осиновено от гей двойка. Ще разгледа проблемите, свързани с обществото, белезите върху психиката и правото на избор.
Георги Господинов пише за тъгата. При превода на "Физика на тъгата" на италиански е имал проблем с превода на думата "тъга" на италиански. "Fisica della malinconia" или меланхолия. Има разлика между тъга и меланхолия. Меланхолията е по-общо чувство, докато тръгата е конкретна и тук въпросът, който можем да си зададем е, дали българската тъга е преводима.
На същия въпрос, Александър Шпатов сподели, че при разказите е по-трудно да стигнеш до изкристализирани ценности. Историята е важна и водеща.
Светлозар Желев, главният редактор на "Гранта" насочи дискусията и към представителя на читателите Николай Драгов, като го попита за какво би искал да чете?
"Обективно имаме доста предпоставки бъклгарските автори да бъдат много разнообразни – било за градската среда, за драмата на човека. Българската литература има възход през последните години, което е изключително важно и полезно.
За какво бих искал да чета?За идентичността и смятам, че единият от най-важните начини да осъзнаем себе си като хора, като българи става чрез литературата, чрез езика, защото той е един от най-важните фундаменти на идентичността."
Кое смятате, че възпитава най-много ценностите и разбиранията за живота у младите?
ВЩ: Свободата. Родителите са много важни при това предаване.
ГГ: Когато говорим за ценности, имаме един проблем и това е, че те звучат много абстрактно. Какво е свобода? Какво е справедливост? Трябва да видим как малко по-конкретно да се предаде нещо такова. Аз вярвам в това, колко е важно да отказваме. Това е път към ценност, път към свобода и към други неща.
АШ: Зависи от нас самите. Трябва да подхождаш с доверие към другия, който стои срещу теб. Литературата ни учи на емпатия. Като четеш книгата на някого друг, ти съпреживяваш неговата история по някакъв начин, което те кара да се отвориш към света. Доверието се възпитава през литература, защото тя е инструмент, с който можеш да съпреживяваш други емоции.
Светлозар Желев обобщава:
Приобщаването на младите към ценностите е дело – лично и общо. Всеки от нас трябва да го прави, заедно трябва да го осъществим, защото можем да постигнем много.
Какво бихте искали да промените в България?
ВЩ: Културата. Бих променила цялата система в киното. Появяват се хубави филми, но има много порочни кръгчета при субсидирането. Бих уволнила всички. Бих вляла малко мозък на хората, за да гласуват както трябва.
АШ: Изпитите по литература. Целият начин,по който се преподава и изпитва по литература. Четенето е свобода, а начинът на преподаване е автократичен. Бих включил съсвсем различни произведения в програмата. Константин Павлов.Станислав Статиев. Виктор Пасков. Йордан Радичков. Георги Марков. Аз бих ги учил тях, преди да уча останалите.
Задавали са ми въпрос какво би направил, ако си кмет на София – ще направя повече фонтатни и чешмички с минерална вода.
НД: хората осъзнато да започнат да бягат от насаждания статут на жертва в обществото,чрез медии най-вече. Литературата може да помогне в това отношение. Защото непрестанното внушаване, че ние сме жертви, че някой ни е виновен, че не можем да вдигнем глава, това е свързанно със свободата като ценност.
ГГ: Български вестник, който да прилича на Guardian. В събота да излиза вместо с водеща новина с есе- сериозно есе – политическо или икономическо или стихотворение на цяла страница.
Дискусията приключи с думите на Светлозар Желев, с които и завършва моето обобщение за това прекрасно събитие.
"Нека всеки един от нас се опита да си представи тези две неща, които иска да направи и да се опита да ги случва.
Мечтата, за която да живеем, за нещата, за които да се борим и за които си струва да се борим. За хората, които обичаме. За нещата, които харесваме. За ценностите и принципите, които имаме. Това са важните неща, които трябва обаче не само да изтъкваме литературно в нашите постове във фейсбук, а да ги преследваме всеки ден и да даваме всичко от себе си, да преследваме мечтите си и да защитаваме ценностите и принципите си. Това е хигиената на духа."
Ето и малко снимки от събитието.
Няма коментари:
Публикуване на коментар