Goodreads - сайтът, в който трябва да имате регистрация

Попаднах на Goodreads съвсем случайно, докато разглеждах фийда си във Facebook. Мои приятели вече имаха регистрация там и препоръчваха книги. Любопитството ми да разбера кои други книги се препоръчват, ме накара да си направя регистрация в сайта и не сбърках. Сега съм повече от доволна.

Накратко, Goodreads е сайт, в който можете да споделяте свои впечатления от книгите, които сте прочели, да ги оценявате от скалата 1-5, да участвате в дискусии и игри. При регистрация всеки има личен профил, където може да си добави "рафтове":

• книги, които съм прочел - Read
• книги, които смятам да прочета - Want to Read
• книги, които чета в момента - Currently Reading 

Може да си добавите и допълнителни рафтове според вашите предпочитания. Също така след като сте оценили определен брой книги, автоматично получавате предложения от Goodreads за заглавия, които биха ви допаднали според оценките, които сте дали до този момент. Тази опция е изключително полезна, особено ако сте били обективни в оценката си на прочетените книги. 

Сайтът е и един вид социална мрежа - отново можете да се сприятелявате с хора, да следите какво четат приятелите ви и какво препоръчват. Цялата тази информация излиза в главното меню. Наскоро открих и възможността да членуваш в групи, където се дискутират нови и стари заглавия, как четеш, дали слушаш музика, докато четеш и други всевъзможни теми. 

От новата година стартира и предизвикателство за четене(2014 Reading Challenge). В началото на годината всеки имаше възможност да определи сам за себе си колко книги може да прочете през цялата година. За хората, които не четат много, а биха искали, но не намират време, това е една прекрасна мотивация. Могат да следят прогреса си и дали вървят по план, за да изпълнят предизвикателството. Естествено, не е хубаво да се поставят нереалистични цели, затова всеки трябва да си прецени възможностите и времето, което може да отделя. 

Освен всичко написано до тук, сайтът предлага и много забавления, като игри, тестове и различни цитати всеки ден. Цитатът за днес е следният:

“Day followed day, each one a little different from the one before...but the little house stayed just the same.”

— Virginia Lee Burton

From The Little House

А любимата ми секция е "Goodreads Voice", където можете да намерите интервюта с различни автори, видеа и интересни статии. В някой от следващите постове ще разгледам едно такова интервю, за да придобиете повече представа.

В блога съм добавила и секция, водеща към моя профил в Goodreads. 

И сега, ако още нямате регистрация, влезте на Goodreads.com и открийте един нов свят. 

Интересни факти за кафето

Follow my blog with Bloglovin

Ето някои случайни, но любопитни факти за кафето, които прочетох в Coffeewrites.

• Кафето е полезно за мозъка.
• ДориСамо мирисът на кафе може да ви направи по-малко стресирани.
• Пиенето на кафе по време на бременност няма да направи детето свръхактивно.
  
• Кафето може да намали вероятността за рак на кожата при жените.
• Кафето е чудесно за черния дроб, особено ако пиете много алкохол.
• Повече от 500 милиарда чаши кафе се изпиват всяка година.
• Кафето се използва в домашни условия за намаляване на стриите и целулита.
• В Йемен кафето се е смятало за чудодейно лекарство за мозъка и се е взимало само при съвет от лекар. 

С още по-голямо удоволствие ще се пресегна за чашата с кафе утре сутрин. :)

"Изгубеност" - една стихосбирка за изгубените мечти и намерените надежди

Изключително съм радостна и облагодетелствена, че имам честта да познавам такива вдъхновени и талантливи млади хора, като Красимир Щаков и Ралица Вълева.

На 10.07 в  библиотека Hot Spot Books and Art на адрес ул. Иван Денкоглу 18 се проведе представянето на стихосбирката "Изгубеност" на Красимир Щаков с графиките на Ралица Вълева. Атмосферата в тази малка уютна библиотека(в която за пръв път ходя), беше повече от приятна. На вратата ни посрещнаха усмихнатите домакини и с чаша бяло вино в ръка се потопихме в съзерцание и лиричност.

С ръка на сърцето си признавам, че оставих стихосбирката за по-късен момент, когато да мога напълно да ѝ се отдам. Прочетох я на един дъх и останах приятно изненадана, как илюстрациите на Ралица допълват и обогатяват написаното. Надявам се скоро да видим следващата съвместна работа :)

Имам си и любими лирически миниатюри, които бих искала да споделя.

"Изгубеност протяга в мен широки длани,
за да намери пак мечтите.
Увлича мислите - валят копнежи
и стават на погинали стремежи"

"Няма и сама безспир се лута
канелената нощ с притихнала луна.
Примигва бавно през безброй звездици
и се изгубва за поредно утро, за деня."

Може би всеки е изпадал в един момент на "изгубеност", когато мечтите ни се струват далечни, дори нереални. Потънали в листове и слова - едно, две, три, забравяме да надникнем дълбоко в себе си и да потърсим искрите, които са безброй. И както каза авторът на своето представяне, викът, макар "без глас" е порив... за съжаление той доста често отеква в нищото и това се дължи единствено и само на нас.

В края на стихосбирката се откроява един нюанс на намерените надежди. Те са именно търсеният, намереният смисъл, поривът за живот, за продължаване напред. Душата е намерила своя покой.

И в края на този пост, бих искала да призова читателите да подкрепят стихосбирката, като книга на седмицата, ето ТУК. Подкрепете младите творци. И ако успях да събудя интереса ви, можете да откриете стихосбирката на едно от най-чудните местенца в София - "БиоКафето"

Ето и линк към представянето - макар и отминало, можете да следите актуална информация - https://www.facebook.com/events/677725025614075/702570986462812/?notif_t=plan_mall_activity

"Продължавайте да намирате начин да изразявате себе си чрез изкуството!"
                                                                                                 Красимир Щаков

Апликацията на Том Ханкс - на върха на класациите в App Store-a

Ето и една новина от тези дни. На вниманието на притежателите на iPad. :)

Изглежда, че името на Том Ханкс може не само да продава филми, но и нещо повече. Неговата наскоро стартирала апликация за iPad, под името Hanx Writer, наподобява пишеща машина и според последните данни се е изкачила до номер 1 в ранк листата на app store-a на iTunes, както в раздела "Производителност", така и в общата класация.

Hanx Writer може да превърне вашия iPad в старомодна пишеща машина. Звукът от натискането на клавишите и връщането им, камбанния звън, когато стигнете до края на реда, са придружени и с модерни удобства като корекция, без използване на коректор, възможност за пращане на мейл, принтиране и споделяне на документите, когато са готови.

Миналото лято актьорът използва умел маркетингов подход, загатвайки за любовта си към писането - ето повече информация тук 

Everything you type on a typewriter sounds grand, the words forming in mini-explosions of SHOOK SHOOK SHOOK. A thank-you note resonates with the same heft as a literary masterpiece.

…

In addition to sound, there is the sheer physical pleasure of typing; it feels just as good as it sounds, the muscles in your hands control the volume and cadence of the aural assault so that the room echoes with the staccato beat of your synapses.

You can choose the typewriter to match your sound signature.

В интервю за App Store Том Ханкс допълва за приложението си: "Аз исках да имам усещането за стара пишеща машина - исках звука от писането..., защото намирам, че е музика, която се чувства заедно с творческото желание.. бенг бенг щрак щрак пукапукапука... Исках "доклад" на всяка буква, на всеки ред."

Ханкс признава, че не винаги е практично да се направи "истинска работа" на пишеща машина, виртуална или реална. Приложението, според него, може би не е най-добрият избор за реферат или официални документи, но би било полезно за бележки, записи в дневник, или любовни писма - неща, които искате да изглеждат специални.

За апликацията актьорът си партнира с Hitcents, които днес произвеждат редица игри и други приложения. От дебюта си в App Store  до този момент, приложението има 1310 коментара - до голяма степен положителни - и може да се похвали с 4.5-звезден рейтинг.

Апликацията няма да улесни живота ни, но със сигурност е доста развлекателна и лесна за използване. :)

Източник: Techcrunch.com

История с велосипед

Дойде ред и малко на личното творчество. Това е една история, която подготвих за "Пощенска кутия за приказки". Темата беше "История с велосипед". За съжаление не беше избрана, но все пак реших да я споделя в блога. Ще се радвам да прочета мнения и коментари по нея. Все още се уча :)

Колеландия

Или една кратка история с велосипед  

Каквато и да е историята, щом включва велосипед, винаги ще е интересна. Ще включва падане,ставане, спукана гума, обелено коляно. Но нека тази история бъде по-различна. Тази история ще е за мечтата за българския Амстердам.

Наскоро имах възможността да посетя Колеландия – за някои града на греха, за други града на свободата. 

Амстердам. 

Вместо с шум, пияни и надрусани хора, Амстердам неочаквано ни посрещна с тишина. Шумът на неограничената свобода. Въпреки изобилието от тъпогледащи туристи, крачещи напред назад, удивляващи се как може навсякъде да мирише на трева , това, което ни направи впечатление още с пристигането, беше тишината. Тишина, огласявана единствено от звънчетата на колелата. Естествено, използваха ги само когато някой глупав турист, като мен  и моите кифли, крачи по велоалеите, опитващ се отчаяно да стигне до трамвайната спирка. 

Амстердам е известна туристическа дестинация, но като че ли туристическите атракции остават на последно място, когато пред теб се открива гледка, като долната:

Както на „Червените фенери“ има за всекиго по нещо, така и в Амстердам има колело за всеки, а за някого дори повече от едно. В автобуса от Айндховен към Амстердам се запознах с една вече „похоландичила се“ девойка, която ни сподели, че има 3 колела в града, като всяко е поставено на ключово за нея място – до университета, до работата и до гарата.

А сега нека си припомним как изглеждат велостойките на ключовите в София места . Всъщност няма какво точно да си припомняме, тъй като те са празни или се намира някое друго колело на престрашил се собственик, готов да прежали някоя рамка или гума. Нека си припомним и как изглеждат тротоарите в столицата. Понякога дори за пешеходците, за които това е остров на спасението от нетърпеливите шофьори, не се намира място и са принудени да ходят по улицата с опасност за живота. Нека за миг си помислим как вместо претъпкани паркинги, улици и тротоари, видим повече пространство за нас самите, без да се чувстваме като пречка. Хубаво е, нали? 

В града на греха впечатление правеха не разсъблечените жени на „Червените фенери“(е, добре де, и те ни направиха впечатление), а колко женствени всъщност изглеждаха холандките на колелата.  Сякаш колелото ги олицетворяваше. Там не съдят по дрехите, а по колелото. Някои колела имаха графити, други гирлянди, трети цветя, а други предпочитаха просто простотата на цветовете, но затова пък съчетани по един доста хармоничен начин. 

Наред с различните видове трева, там има и различни видове колела – с една, две или три гуми, с кош за деца отпред, отзад или отстрани и нито едно не изглеждаше грозно. Даже с радост бих ги изпробвала по широките велоалеи, докато минавам през каналите и разглеждам еднотипната архитектура. Понякога се чувстваш изгубен, но няма по-хубаво нещо да си изгубен на колело. То винаги те тегли към непознати места. Иска ми се да се загубя и из софийските улици, докато чувствам преливащата вълна от щастие от това да си свободен.  

Но ми липсваше стресът. Стресът от бибипкането на бесни шофьори, изсвистяването на горещите гуми по асфалта и мириса на изгорели газове. Липсваше ми да се потя в колата, докато чакам... просто докато чакам. Искаше ми се да изпсувам просто така един колоездач, опитващ се да се промъкне между колите,чакащ някой да му даде път. Но те сякаш си живееха в различен свят, в свят на хармония, свят, в който се движиш безплатно  и в същото време влизаш във форма. 

А дали наистина ми липсва? Всъщност не. А на вас?

5 студени кафе напитки за летните жеги

През лятото е някакси трудно да посегнем към горещото кафе, колкото и да ни се спи. Навън е 30 градуса и няма нищо по-освежаващо от едно студено кафе. А за любителите на по-сериозните напитки, ето и някои предложения:

Тъмна луна

Към класическата комбинация ром и кола, прибавяме и кафе, което прави този коктейл изключително събуждащ.

Image Flickr, Jaysin Trevino

Студеният ирландец

Единственото нещо, което можем да прибавим към ирландското кафе, е сладолед!

Image Flickr, TOFUPROD

Студено кафе с водка

Коктейлът е лесен, бързо се приготвя и търпи промени, може да бъде използвана водка с различен вкус. 

Image Flickr, REN KUO

Кафе и изстуден коняк

Кафе и коняк и малка щипка изисканост.

Image Flickr, MIGLE

Студено капучино

Любимата ми напитка. Предпочитам я с много, много лед и сламка :))

Image Flickr,  MATT @ PEK

А вие имате ли си любима?

Източник: Mashable

"Алея на книгата" Варна 2014 - 1-10.08

И ето един малко отпускарски пост. Като дете на морската ни столица, се прибрах малко на домашно парти: на плаж, на диня, на фрапе и мента :)

Периодът, в който съм отпуска, съвпада с едно вълнуващо събитие във Варна или по-точно "Алея на книгата" Варна 2014. Събитието се провежда от 1 до 10 август, като организатори са "Асосицация на българската книга" и Община Варна. Над 80 участника - писатели, издадтели, преводачи, актьори пристигат във Варна. Центърът отново се е превърнал в своеобразен приказен книжен квартал с 15 къщички, пълни с книги и литературен кът, където вечерите популярни български писатели представят книгите си. За съжаление досега не съм била вечер в литературния кът, но много бих искала да го посетя, докато съм още в родния си град. 

Резултатът от разглеждането на книгите:

Аз: Георги Господинов - "Физика на тъгата" и от близката книжарница Халед Хосейни - "Ловецът на хвърчила", като продавачката ме убеди да си купя допълнителни носни кърпички, защото книгата е много тежка. Днес приключих "А планините ехтяха" и останах изключително очарована от сюжета и стила на писане на автора. 

Кати (бивша съученичка и много добра приятелка): Георги Господинов - "Невидимите кризи". Продавачката, която се оказа наша позната я препоръча силно, дори каза, че лично на нея тази книга много повече ѝ харесва от "Физика на тъгата". Така че това ще е следващата книга, която ще си купя. От близката книжарница Халед Хосейни - "Ловецът на хвърчила" и "Хиляди сияйни слънца"

Наско (бивш съученик и мой много добър приятел): Той целенасочено търсеше Умберто Еко и откри "Махалото на Фуко". 

Варна е толкова красива, когато е цялата в книги! 

Ето и малко снимки от събитието:

Най-накрая и аз да я започна :)