Колеландия
Или една кратка история с велосипед
Каквато и да е историята, щом включва велосипед, винаги ще е интересна. Ще включва падане,ставане, спукана гума, обелено коляно. Но нека тази история бъде по-различна. Тази история ще е за мечтата за българския Амстердам.
Наскоро имах възможността да посетя Колеландия – за някои града на греха, за други града на свободата.
Амстердам.
Вместо с шум, пияни и надрусани хора, Амстердам неочаквано ни посрещна с тишина. Шумът на неограничената свобода. Въпреки изобилието от тъпогледащи туристи, крачещи напред назад, удивляващи се как може навсякъде да мирише на трева , това, което ни направи впечатление още с пристигането, беше тишината. Тишина, огласявана единствено от звънчетата на колелата. Естествено, използваха ги само когато някой глупав турист, като мен и моите кифли, крачи по велоалеите, опитващ се отчаяно да стигне до трамвайната спирка.
Амстердам е известна туристическа дестинация, но като че ли туристическите атракции остават на последно място, когато пред теб се открива гледка, като долната:
Както на „Червените фенери“ има за всекиго по нещо, така и в Амстердам има колело за всеки, а за някого дори повече от едно. В автобуса от Айндховен към Амстердам се запознах с една вече „похоландичила се“ девойка, която ни сподели, че има 3 колела в града, като всяко е поставено на ключово за нея място – до университета, до работата и до гарата.
А сега нека си припомним как изглеждат велостойките на ключовите в София места . Всъщност няма какво точно да си припомняме, тъй като те са празни или се намира някое друго колело на престрашил се собственик, готов да прежали някоя рамка или гума. Нека си припомним и как изглеждат тротоарите в столицата. Понякога дори за пешеходците, за които това е остров на спасението от нетърпеливите шофьори, не се намира място и са принудени да ходят по улицата с опасност за живота. Нека за миг си помислим как вместо претъпкани паркинги, улици и тротоари, видим повече пространство за нас самите, без да се чувстваме като пречка. Хубаво е, нали?
В града на греха впечатление правеха не разсъблечените жени на „Червените фенери“(е, добре де, и те ни направиха впечатление), а колко женствени всъщност изглеждаха холандките на колелата. Сякаш колелото ги олицетворяваше. Там не съдят по дрехите, а по колелото. Някои колела имаха графити, други гирлянди, трети цветя, а други предпочитаха просто простотата на цветовете, но затова пък съчетани по един доста хармоничен начин.
Наред с различните видове трева, там има и различни видове колела – с една, две или три гуми, с кош за деца отпред, отзад или отстрани и нито едно не изглеждаше грозно. Даже с радост бих ги изпробвала по широките велоалеи, докато минавам през каналите и разглеждам еднотипната архитектура. Понякога се чувстваш изгубен, но няма по-хубаво нещо да си изгубен на колело. То винаги те тегли към непознати места. Иска ми се да се загубя и из софийските улици, докато чувствам преливащата вълна от щастие от това да си свободен.
Но ми липсваше стресът. Стресът от бибипкането на бесни шофьори, изсвистяването на горещите гуми по асфалта и мириса на изгорели газове. Липсваше ми да се потя в колата, докато чакам... просто докато чакам. Искаше ми се да изпсувам просто така един колоездач, опитващ се да се промъкне между колите,чакащ някой да му даде път. Но те сякаш си живееха в различен свят, в свят на хармония, свят, в който се движиш безплатно и в същото време влизаш във форма.
А дали наистина ми липсва? Всъщност не. А на вас?
Няма коментари:
Публикуване на коментар