Водата има памет

Подхвърлях си едно малко камъче от ръка в ръка, докато гледах водата. Разговарях с нея. Разказвах й за теб. Сълзите ми се сляха с водната шир. Вълните се блъскаха в скалите. Нарисувах с камъчето сърчице върху пясъка с надеждата, че когато любовта е нарисувана върху нещо трайно и стабилно като земята, то ще остане завинаги. Погледнах го с трепет и тогава видях как вълните го отмиват. Сякаш гледах как сълзите се сливат с любовта. Вълните знаеха, че тази любов няма да трае дълго.

Моето "attraversiamo"

Стоях на светофара на „Понте Векио”, чакайки зелената светлина. Червеното, зеленото и жълтото се смесваха, не подозирах, че може да има такава комбинация от цветове. Сведох главата си, сякаш чакайки примирено да дойде и моят ред. Тогава малките капчици намокриха асфалта. 

„Оставих следите си и тук.” – помислих си.

Виждах малкия размер обувки на стилните италианки и идеално лъснатите мъжки. Фиорентинските кожи водеха ожесточени дискусии на гръмогласния си език. Напрягах се да хвана някоя друга дума, но не исках да чета по устните им. Това означаваше, че съм готова да продължа напред. 

Тогава прехвърча лист от вестник, залепи се за крака ми. Опитваше се упорито да ме бутне. Гледах как краищата му се допираха едно в друго, издавайки един от любимите ми звуци. Глъчката от красиви италиански звуци затихна, слушах само листа. Сетих се за жената на Семинарията, която продава вестници насредата на плътното. Вестници, които представяха нея, а не тя - самата себе си. При -5 градуса тя накуцваше с малкото си бастунче между агресивните шофьори, белите й коси се поклащаха от вятъра, но нищо не поклащаше самата нея. Колкото и състрадание да предизвикаше тази гледка, тя ме изпълваше и с добрина, с мотивация. Исках да сляза веднага от автобуса, да изкупя всички вестници, за да може да  се прибере вкъщи на топло. Тя не стоеше на мантинелата в чакане работния ден да свърши, а се бореше за този ден. Виждах силата в очите й. Искаше ми се тази сила да я има и в моите очи. 

Взех вестничето и направих моето “attraversiamo”.