Водата има памет

Подхвърлях си едно малко камъче от ръка в ръка, докато гледах водата. Разговарях с нея. Разказвах й за теб. Сълзите ми се сляха с водната шир. Вълните се блъскаха в скалите. Нарисувах с камъчето сърчице върху пясъка с надеждата, че когато любовта е нарисувана върху нещо трайно и стабилно като земята, то ще остане завинаги. Погледнах го с трепет и тогава видях как вълните го отмиват. Сякаш гледах как сълзите се сливат с любовта. Вълните знаеха, че тази любов няма да трае дълго.