Кратък прочит: "Вината в нашите звезди" - Джон Грийн

Гледаше ми се някой филм по кината и видях, че напоследък е нашумял филмът "Вината в нашите звезди" и то най-вече от моите ревливи приятелки :Р И този път реших да прочета първо книгата преди филма, за да добия по-ясна представа, дали наистина винаги книгите са по-добри от филма. Е, все още не съм гледала филма, но за първи път чета книга толкова бързо.

Може би за по-пристрастените към четенето 2 дни ще се сторят прекалено много време за книга от 285 страници, но за мен е наистина кратко време. След като затворих книгата останах поразена от историята, от развитието на героите и най-вече от хумора в трудните ситуации. Няма да описвам подробно трудните ситуации - SPOILER ALERT. :) 

На моменти се припознавах с героите, тъй като наскоро посетих същите места в Амстердам, но начинът, по който Джон Грийн е  е описал "града на свободата" е наистина поразителен. Има толкова много детайли, които като турист пропускаш да отбележиш и сега ги наваксах. За първи път ми се случва да плача и да се смея, докато чета една книга. Така че, бих казала, че книгата си струва да бъде прочетена. За да запаля интереса, публикувам и едни от най-впечатляващите за мен цитати.

"Какво друго? Тя е красива. Никога няма да се умориш да я гледаш. Нито пък се налага да се тревожиш, дали не е по-умна от теб: защото със сигурност е така. Обичам я. Такъв късмет е, Ван Хутен, че я обичам. Защото, старче, нямаш право на избор дали да бъдеш наранен - сам можеш да избереш единствено кой да те нарани. Аз съм доволен от избора си. Дано и тя да е доволна от своя."

"Влюбен съм в теб и знам, че любовта е като вик сред пустошта, че забравата тегне над всеки от нас, че всички сме обречени и един ден трудът ни ще стане на прах, знам също, че слънцето ще погълне единствената земя, която имаме и знам, че съм влюбен в теб."

"..вълните ме блъскаха в скалите, след което ме повличаха обратно навътре в морето, но само за да ме запратят с удвоени сили в назъбеното лице на канарата, оставяйки ме да се нося по лице във водата, без да мога да се удавя"

"Изглежда понякога вселената иска да бъде забелязана. Смятам, че вселената приема радушно всяка проява на интерес и възнаграждава интелекта, отчасти защото иска хората да обърнат внимание на нейната красота. И кой съм аз, една нищожна прашинка в историята на света, за да казвам на вселената, че тя - или представата ми за нея - е преходна?"

"Изгряващото слънце грееше твърде ярко в гаснещите ѝ очи."

Със сигурност ще последва и пост за впечатленията ми от филма. Вероятно още идната седмица :)

Хубава събота вечер!