Десет години...
Представям си:
Ето тук значи лежите, двойка с мъртви за любов тела , всяка нощ в общата стая, с изключение на кратките пътувания както сега. Ето тук значи живеете(...) Тук понякога изпитвате копнеж. Никой от вас няма по-близък човек,не, даже в спомените; даже в надеждите, Може ли двама души да са свързани по-тясно от вас? Не може. Ала понякога изпитвате копнеж. По какво? Тук изтръпвате. От какво всъщност? Тук изживявате безкрайно-бързите години в любов, като двойка, нежна, без да го показвате пред гостите, понеже вие наистина сте нежни, наистина сте двойка с две мъртви за любов тела, които вече рядко се търсят едно друго. Само след пътуване например, след раздяла по време на някой конгрес, се случва да се прегърнете посред бял ден, веднага след пристигането, преди да се разопаковат куфарите и да се разкаже най-необходимото. Какво значение, че е имало други! Това освежава, но не си струва да го признаеш. Тук още веднъж, както навремето, прекарвате ден без часове, по халати и с грамофонни плочи. После отново неусетно замиране на всяко любопитство и от двете страни, неизречено и едва забележимо; само замаскирано зад изискванията на деня."
Няма коментари:
Публикуване на коментар