Ако сте харесали "Родени да тичат" от Кристофър Макдугъл, то със сигурност ще харесате и "Яж и тичай", написана от световноизвестния шампион по бягане на свръхдълги разстояния,
който живее изцяло на растителна диета - Скот Юрек и Стив Фридман, автор на книгите Lost on Treasure Island, Driving Lessons и The Agony of Victory.
Започнах да чета книгата след приключването на “Родени да тичат", където многократно се споменава името на Скот Юрек. Бях силно впечатлена и заинтригувана от бяганията на свръхдълги разстояния, както и от предизвикателствата, пред които се изправят маратонците. Особено много ми допадна и начина, по който "Яж и тичай" разказва за храненето, като основа на добрите резултати, като след всяка глава има практични съвети за бягането, както и веган рецепти. Скот Юрек показва, че може да е световен шампион на веганска диета.
Скот Юрек е израснал при трудни обстоятелства- бедно семейство, майка му се е разболяла много млада, с баща си са имали обтегнати отношения, но въпреки това той не пада духом, правил е това, което се иска от него.Положил е доста усилия, за да стане това, което е. Книгата разказва за живота и кариерата на елитен спортист и веган, който вдъхновява всички бегачи - от начинаещи до звезди. "Яж и тичай" е пълна с невероятни, екстремни истории за издръжливостта и състезателния дух
В „Родени да тичат“ има много повече наука отколкото в „Яж и тичай“.В „Яж и тичай“ проследяваме личната история на Скот Юрек и как промяната в начина му на хранене се отразява и на неговата физическа подготовка. Чрез написаното той не натяква на читателите, че трябва да отрекат месото, а по-скоро разказва как избягването на месни и млечни продукти е повлияло по положителен начин на здравословното и физическото му състояние.
Като начинаещ бегач останах изключително доволна от книгата. Има много практически съвети, които със сигурност трябва да бъдат взети под внимание при следващото бягане(разтягане, дишане, леко бягане, набавяне на достатъчно белтъчини). И не на последно място рецептите след всяка глава. Като цяло съм малко скептично настроена към веган диетите, но има неща, които със сигурност бих пробвала като разхладителните напитки и зелените смутита.
Но като че ли ми се искаше да науча повече за това, какво кара бегачите на свръхдълги разстояния да пробягват повече от 160 км, да тичат по 24 часа или просто да тичат.
Това, което бих искала да споделя, е този откъс от книгата и нека всеки сам за себе си направи своя извод:
"Ние, хората, не сме създадени да седим по цял ден. Не сме създадени и за еднообразните и незначителни движения, с които често са свързани съвременните професии. Телата ни жадуват за интензивни и разнообразни движения, които ангажират цялото ни тяло. Когато прекарваме целия ден в извършване на еднообразни, незначителни движения като машинопис, подреждане на хранителни продукти в магазина, правене на хамбургери или щракане с мишка на компютъра, телесното ни равновесие се нарушава. Ето защо системните тренировки до голяма степен имат компенсаторна функция. Не е нужно да учим толкова много за самото бягане, колкото е наложително да се откажем от вредните си навици и да възстановим равновесието, нарушено от съвременния начин на живот. "
