Тази вечер мостът изглеждаше някак пуст. Същият този мост, който по-рано днес усети стъпките на стотици хора: тежките стъпки на германци от полски произход, бързите крачки на тълпа китайци с още по-бързи фотоапарати, изтърканите обувки на чешките екскурзоводи, водещи поредната група от объркани туристи, опитващи се да обърнат 120 крони в евро по валутния курс за деня. Карлов мост.
Анжелика се заслуша в разваления немски на Житка:танкове, палежи, богата история, митове, архитектура, стар търговски център, пазар, часовник, музика, всеки кръгъл час, пощенски кодове, снимки. Останалите думи, които биха направили изречението цялостно, тя пропусна, отнесена в мисли. Вървеше безмълвно след тълпата от жадни за приключения млади хора, запечатващи всяка дума на екскурзоводката с поредната безсмислена снимка на сграда, улица или кошче за боклук. Анжелика все идваше последна на планирания за „Уау” туристически обект. Зад всеки ъгъл виждаше красива мечта, илюзия, виждаше как оставя парче от себе си по тесните улички на Прага, за да може той да го намери и да го вземе със себе си. Това винаги я забавяше, въпреки че не правеше снимки, тя беше с другите физически, но не и духом, тя просто вървеше с него. Изчакваше го да заснеме настроението на чешката столица: танц от сенки, парад на чадъри или карнавал от весели очи и дрехи. Заслушах се в историята на Житка за рицаря пред народното събрание, според легендата, всяка вечер в 23:00 часа каменният рицар със златни доспехи оживявал и започвал да търси по Карлов мост своята любима, която трябвало да го чака след тежка битка. От приятели на рицаря тя разбрала, че нейният любим е тежко ранен и няма да му стигнат силите да се върне. Отчаяна, но не изгубила надеждата си, че той ще се върне както й е обещал, тя всяка вечер обличала най-хубавите си бели дрехи и отивала точно в 23:00 часа на Карлов мост, където го чакала с часове, неотмествайки погледа си от хоризонта, тръпнеща от любов. Това се повтаряло с години, но той така и не дошъл. Сърцето й се вкаменило, не можела да обича друг, само него. От мъка и терзания скочила от моста. Оттогава никой повече не я е видял. Но един ден рицарят се върнал, бил лекуван през цялото време от местните жители, питал за любимата си, но никой не знаел нищо за нея. Разходил се по моста, по който вървели всеки съботен следобед ръка за ръка, спрял се на тяхното любимо място до малкия железен фенер и видял издълбано на каменния парапет своето име. Същото това място, на което тя му е обещала, че ще го чака. Същото това място, на което той през сълзи и обещал, че ще се върне за нея. Осъзнал какво е станало, той напуснал града и никога повече не се върнал. Но от този момент нататък се смята, че всяка вечер в 23:00 часа той отива да я търси на Карлов мост, да я почувства в прегръдките си, да пресуши сълзите й с целувка, да стопли каменното й сърце.
Тази история държеше Анжелика цял ден в напрежение, чакаше с нетърпение нощта.., когато отиде при рицаря. Наближаваше 23:00 часа, а думите кънтяха в главата й „Ти си всичко за мен, не мога да си представя живота без теб, копнея да те прегърна, за друго не мисля, само за теб. Искам да съм влюбен в теб завинаги. „
Минутите минаваха, а тя все така стоеше пред него, вперила влажни очи в неговите. Но каменният рицар не дойде.
Няма коментари:
Публикуване на коментар