понеделник, 28 юли 2014 г.

Добре дошъл, понеделник !

Здравей Понеделник,

Колкото и да не искаме да идва понеделник, не можем да го спрем. И ето, понеделник ни дебне с мазна усмивка зад ъгъла. На нас не ни остава нищо друго, освен да го посрещнем с допълнителна чаша кафе или зелен чай. За "любителите" на понеделник, Mashable са подбрали едни от най-добрите гифчета, за да ви разведрят деня. Ето и някои от тях:

Уикендът беше страхотен, но днес е ПОНЕДЕЛНИК





Когато алармата се включва в понеделник сутрин





Мотивацията ви за работа изглежда по този начин





Понеделниците са доста тежки... Буквално





Когато хората около вас са пълни с енергия





И така до другия понеделник... :)

неделя, 20 юли 2014 г.

Впечатленията ми от "Вината в нашите звезди" и защо трябва книгата да е преди филма

Както обещах, ето го и постът за впечатленията ми от филма "Вината в нашите звезди". За първи път ми се случва да прочета книгата, преди да гледам филма и с две ръце заставам зад хората, които предпочитат книгата пред филма.




 Ето ги и моите доводи:

1. Книгата ти дава възможност да развихриш въображението си. Представяш си героите по различен начин, в различни ситуации, понякога дори продължаваш сюжетните линии, докато филмът ти налага да виждаш героите по един и същи начин и сюжетът приключва с финалните надписи. Когато гледах "Яж, моли се и обичай" и след това прочетох книгата, през цялото време си представях как Джулия Робъртс води разговори, смее се и попива от новата култура, а не някой друг. Не получих възможност да развия образа в главата си. Вече имах наложен такъв. 

2. Поради бюджетни ограничения няма как един филм да продължи 2 дни и да проследим всеки един диалог, така както е в книгата. А и бих казала, че никой няма да задържи вниманието си 2 дни и дори повече и по физиологични причини. Затова сценаристите орязват голяма част от книгата и запазват най-важните моменти. Но за един човек важен момент може да е нещо съвсем друго от това, което е открил сценаристът и тук отново ни се налага да виждаме прочита на книгата по точно определен начин. Макар че диалозите до голяма степен бяха предадени в оригинал, все пак липсваше нещо. За мен това нещо беше отношението между бащата и дъщерята. През цялото време Джон Грийн представя бащата като изключително чувствителен и притеснен за здравето на дъщеря си (намерил израз в често насълзените очи на бащата - или по-просто казано рев), а във филмa бащата на Хейзъл гори от положителна енергия, която предава и на семейството. И не го видях един път с насълзени очи. Естествено затова и липсваше силният момент, в който въпреки уплахата за здравето на дъщеря си, той застава до нея, прегръща я и ѝ говори за вселената. Хейзъл никога не е виждала баща си в такава светлина до този момент. Тя не е подозирала, че баща ѝ има други мисли в главата си, освен грижите за болното си дете.

3. Има моменти в книгата, които просто трябва да си останат в книгата и всеки да си ги представя по свой си начин и изобщо не бива да бъдат визуализирани, но това е лично мое мнение. Това са и моментите, които не ми харесват в самата книга (целувката между Хейзъл и Огъстъс в музея на "Анне Франк" - където имаше и неточност във филма (не това е звучало по време на целувката им, а видеото на бащата на Анне Франк, в което той казва, че не е подозирал за мислите и чувствата на дъщеря си). Тъй като наскоро бях в този музей, останах силно депресирана и емоционално натоварена от изпитанията на малкото момиче и двете еврейски семейства и не мисля, че това място е подходящо любовта между двамата раковоболни да започне, но като се замисля, кое място би било подходящо, и някакси конкретен отговор не идва :) Но като че ли ръкоплясканията на околните и виканията ми досадиха, отколкото целувката като цяло :) )

4. Обогатяваш си речника, докато четеш книгата и по-късно може да се върнеш да си запишеш по-интересните мисли и изрази. Тези, които на теб са ти направили най-дълбоко впечатление :)

5. Това, което най-много обичам във филмите, е музиката. Аз лично не мога да си представя музика, докато чета, а саундтраците във филмите понякога са по-стойностни, отколкото самите диалози и сюжетно развитие. 

Заключение: Плаках и се смях във филма, както и когато четох книгата. Дали си струва да се гледа филма? Задължително след като си прочел книгата. Това е заключението ми, тъй като чух доста оплаквания след филма и най-вече от мъже, като "Порасна ми вагина", "По-тъп филм не съм гледал". Не е шедьовър на шедьоврите, но със сигурност е нещо различно :)


събота, 12 юли 2014 г.

Кратък прочит: "Вината в нашите звезди" - Джон Грийн

Гледаше ми се някой филм по кината и видях, че напоследък е нашумял филмът "Вината в нашите звезди" и то най-вече от моите ревливи приятелки :Р И този път реших да прочета първо книгата преди филма, за да добия по-ясна представа, дали наистина винаги книгите са по-добри от филма. Е, все още не съм гледала филма, но за първи път чета книга толкова бързо.

Може би за по-пристрастените към четенето 2 дни ще се сторят прекалено много време за книга от 285 страници, но за мен е наистина кратко време. След като затворих книгата останах поразена от историята, от развитието на героите и най-вече от хумора в трудните ситуации. Няма да описвам подробно трудните ситуации - SPOILER ALERT. :) 

На моменти се припознавах с героите, тъй като наскоро посетих същите места в Амстердам, но начинът, по който Джон Грийн е  е описал "града на свободата" е наистина поразителен. Има толкова много детайли, които като турист пропускаш да отбележиш и сега ги наваксах. За първи път ми се случва да плача и да се смея, докато чета една книга. Така че, бих казала, че книгата си струва да бъде прочетена. За да запаля интереса, публикувам и едни от най-впечатляващите за мен цитати.

"Какво друго? Тя е красива. Никога няма да се умориш да я гледаш. Нито пък се налага да се тревожиш, дали не е по-умна от теб: защото със сигурност е така. Обичам я. Такъв късмет е, Ван Хутен, че я обичам. Защото, старче, нямаш право на избор дали да бъдеш наранен - сам можеш да избереш единствено кой да те нарани. Аз съм доволен от избора си. Дано и тя да е доволна от своя."

"Влюбен съм в теб и знам, че любовта е като вик сред пустошта, че забравата тегне над всеки от нас, че всички сме обречени и един ден трудът ни ще стане на прах, знам също, че слънцето ще погълне единствената земя, която имаме и знам, че съм влюбен в теб."

"..вълните ме блъскаха в скалите, след което ме повличаха обратно навътре в морето, но само за да ме запратят с удвоени сили в назъбеното лице на канарата, оставяйки ме да се нося по лице във водата, без да мога да се удавя"


"Изглежда понякога вселената иска да бъде забелязана. Смятам, че вселената приема радушно всяка проява на интерес и възнаграждава интелекта, отчасти защото иска хората да обърнат внимание на нейната красота. И кой съм аз, една нищожна прашинка в историята на света, за да казвам на вселената, че тя - или представата ми за нея - е преходна?"


"Изгряващото слънце грееше твърде ярко в гаснещите ѝ очи."

Със сигурност ще последва и пост за впечатленията ми от филма. Вероятно още идната седмица :)

Хубава събота вечер!



вторник, 8 юли 2014 г.

Някой търси ли си работа?

В последните дни уеб пространството гръмна с новината, че Apple си търсят  iCup Technician за отдела Apple iCup Services или просто някого, който да вари кафе за служителите на IT гиганта. Интереснo и очарователно е, че компанията не изневерява на емблематичното i пред заеманата длъжност. iNteresting

Обявата за работа беше публикувана на 28 юни, като Time първи писаха за това. Според описанието на длъжността се търси някого, който има опит в правенето на кафе, поправянето на кафе машини и трябва да има някакъв опит с компютри.

По-долу е представена и цялата обява.



Винаги може да изкарате един курс за баристи, ако имате мечта да работите в Apple :)


вторник, 1 юли 2014 г.

8 начина да си "откраднете" малко време за четене

Наваксваме с постовете с една интeресна статия, на която попаднах последно. Случвало ли ви се e да кажете "Много бих искал да чета повече, но просто нямам време" или да го чуете от ваш приятел или познат? Ако да, ето какви ценни съвети можете да получите от Bookriot по темата. Единственото, което трябва да направите е винаги да носите със себе си книга или електронна книга. Ако не ви се струва удобен вариант, винаги можете да прочетете нещо и на смартфона си. Bookriot пуснаха анкета, в която читателите бяха помолени да споделят съвети за това как "крадат" малко повече време за четене и при какви дейности. Ето и някои от тях:


1. Докато чакате
  • на опашка
  • за часа ви при лекаря
  • да започне филма
  • за автобус
2. Във фитнеса
  • на пътеката за бягане
  • на кростренажора
  • на велоаргометъра
3. По пътя
  • когато сте в колата и естествено не шофирате
  • когато сте в автобуса
  • когато сте в метрото
  • когато сте във влака
  • или на червен светофар и пак не шофирате
  • на задната седалка в таксито

4. На бюрото си
  • в отделен раздел на браузъра
  • с книга или електронна книга, скрита под другите документи на бюрото
5. По време на готвене
  • докато чакате водата да заври
  • докато пилето е във фурната
  • докато чакате микровълновата
6. В училище/университета
  • докато чакате часът да започне
  • на разходка между часовете/лекциите
  • когато лекцията е скучна
  • когато сте готови по-рано с теста
7. Когато се готвите да правите нещо
  • докато си сушите косата
  • докато си миете зъбите
  • докато чакате всички останали
8. В тоалетната :)

Аз като цяло не съм фен на открадното време, предпочитам да отделям повече време за четене и на спокойствие, но от тези начини любимите ми са, докато пътувам за работа в автобус или метро. Изобщо не усещам как времето лети, докато чета, а и отбягвам празните погледи на хората, втренчени в мен. Доста неловко.