Тя прибра припряно краищата на шала в палтото си. Той следеше всяко едно нейно движение, всяка нейна мимика. Тя, сгушена в целия си гардероб от дрехи, се опита упорито да стопли ръцете си, но струята горещ въздух нямаше намерение да съдейства. Усетила болката от намокрянето на напуканите си устни, тя забърза крачка, водена от мисълта да се прибере на топло. Единственото, което я спираше, беше той.
Висок, леко мургав, 30-годишен мъж с бавна походка. Личеше си, че беше лидер в живота си. Той беше от хората, които се стремят винаги да се различават от другите. Имитацията не му беше присъща. Това си личеше и от облеклото: бяло кадифено сако, тъмно-сиви дънки, оранжеви кецове. Минувачите се обръщаха с недоумение след него, търсейки нередното. Вглъбен единствено в себе си, той потропваше по асфалта с мокрия чадър.
Тъкмо беше спряло да вали.
Червеното й носле и румените бузки я правеха изключително привлекателна тази вечер. Тя усещаше музиката във всичко около тях: в шума на есенните листа, ронейки се под тежестта на стъпките им, свистящия вятър в косите, забавилите се последни капчици дъжд, падащи от листата на дърветата. Една от тях потече по нежните й страни, той я хвана с двете си ръце и проследи закъснялата капчица до устните й. Точно преди да се впусне в последния си полет към земята, той я улови в топла целувка. Вече не й беше студено. Притисна се силно към него. Долавяйки парфюмa му, тя искаше да остане на топло завинаги.
Споменът, че са вървяли заедно по същите тесни улици в малките часове на нощта, го накараха да потръпне. Светлината от последната улична лампа го изпрати до вкъщи. Мястото, където не го следваха спомените. Неговото убежище. Той седна на леглото, загледан в дрешника. Там, самотно на една от закачалките висеше мръсно- бялото кадифено сако. Сега за пръв път от онази нощ свали сакото от закачалката. Очите му се насълзиха. С пръсти погали мястото, където тя се беше сгушила в него. Следите от размазаната й спирала свиха сърцето му.
Преживяното отново си играеше с него. Тогава бяха само той и тя в оживения град. Сега единствено сянката му по празните улици, напомняше за самия него.
